ОБИЧ!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

ОБИЧАМ ТЕ, КРАСИВА, МОЖЕЩА, ЗНАЕЩА, СПРАВЯЩА СЕ С ВСИЧКО, УНИКАЛНА, ЕДИНСТВЕНА, ИСТИНСКИ ПРЕКРАСНА! 

ОБИЧАМ ТЕ!

ОБИЧАМ ВНУКА СИ!

ОБИЧАМ КАТО СВОЙ СИН МОМЧЕТО, КОЕТО ТИ ОБИЧАШ!
МАМА

С ПРИЗНАНИЕ НА УМА, ТАЛАНТА И УСИЛИЯТА!

АЛТЕРНАТИВНА ШКОЛА ЗА ЛИЧНА ИЗЯВА
СОФИЯ, УЛ. ГЕНЕРАЛ КИРИЛ БОТЕВ 5
 ТЕЛ. 0889887871

Сънувах те

Есе

       Това е денят. Събудих се рано преди утринните лъчи да докоснат прозореца ми. Исках да видя изгрева, но по незнайна причина слънцето се криеше зад плътната обвивка на уморените буреносни облаци и не желаеше да стопли посивелите улици.

       Полека-лека тротоарите започваха да се пълнят със забързани минувачи, всеки погълнат от собствените си грижи. Наблюдавах ги през прозореца дълго време, чакайки да се обадиш.

       Още е рано. Сигурно спиш. Все пак ни делят километри. Дните ни започват различно и все се разминаваме: веднъж аз избързам, друг път ти закъснееш.

       Но ми стигат редките моменти, в които се настигаме безмълвно. Те са най-ценни.

       Ето, вече се развиделява. Допих кафето си и се подготвих за настъпващия ден. Взех и телефона си с надеждата, че ще се обадиш.

       Но тъкмо когато се отправих към вратата, за да започна новия изтощителен работен ден, посегнах към слушалката. Исках да те чуя  -  теб и уморения ти глас, леко дрезгав, защото току-що си се събудил. Желаех да усетя всеки негов трепет и сякаш пак сме двамата  -  сами  срещу света.

       И така неусетно се протегнах, поех в ръката си малката слушалка и набрах номера ти. Един звън и вече те чувах. Казах ти: „Сънувах те…”.

Р. М.

     
      Усетих светлината на деня, на хората и на света!

       Благодаря!

       Валентина Георгиева, АШЛИ