СТИХОТВОРЕНИЯ
ЗА ДЕЦА
ГЕО
МИЛЕВ
Дядо
Коледа
Сняг на облаци се вдига,
дядо Коледа пристига
в златна хубава шейна
чак от Стара планина.
„Дзън-дзън-дзън!” -
звънци звънтят,
в сладък сън децата спят.
Но да
знаят той що носи,
ще
наскачат голи, боси
и ще вдигнат шум безкрай:
„Дай
на мене, дядо, дай!
На мене -
книга, на Стоян -
топка или барабан!”
топка или барабан!”
Ето иде дядо Мраз
Чакай, детко, да обуем
топлите чорапки,
че навън, погледай -
падат,
падат, падат капки.
Дъжд вали и вятър вее
непрестанно, всеки час:
скоро, скоро ще
пристигне
тук при нас и дядо
Мраз.
Дядо Мраз -
студен, замръзнал,
и със сняг отрупан
цял -
иде дядо Мраз и носи
на гърба голям чувал.
Иде през гори, балкани -
чак от Черното море;
с лед и сняг, и скреж чувалът му
напълнен е добре.
Ще изсипе отвисоко
той чувала си
навред -
и ще побелей полето
в сняг и скреж, и лед.
Един ден ще се събудиш
рано, рано сутринта,
през прозореца ще
видиш -
побелял навън света.
И снежинки много,
много,
хвъркат с лекички
крилца,
като бели пеперудки,
като весели деца…
Вятърът сега неспирно
вън реве със страшен
глас
и ни казва и повтаря:
„Иде, иде дядо Мраз!”
Борко
и Бърборка
(По Рихард Демел)
- Борко, дай оназ лопата.
- Мамичко, защо?
- Да разровим тук земята.
- Мамичко, защо?
- Тук ще посадим череша.
- Мамичко, защо?
- После ще ядеш череши.
- Мамичко, защо?
- Мамичко, защо?
- Туй дръвче череши дава.
- Мамичко, защо?
- Их
- пък… Как да ти разправя?
Всеки знай защо.
Иде малката Бърборка.
- Мамичко, нали
по съм умна аз от Борко,
мамичко, кажи!
Аз броя до двайсет вече
и знам а, б, в!
- Их, таз малката Бърборка.
Бър-бър… няма край.
Остави на мира Борко!
Все тя много знай.
След неделя ще пристигне
чичо ви Васил
и на вас какво ли,
мислиш,
той би подарил?
Заключалки за устата.
Готвачка
(По
Рихард Демел)
Мара-Мария
иска да готви
- няма тиган.
Взе
черната плоча на брат си Иван
- ето тиган!
Мара-Мария
иска да готви
- няма кокошка!
Взе
старата шапка на бате си Гошко
- ето кокошка!
Ето
завчас обед за вас.
Заповядайте,
моля!
МУЗИКАНТИ
Ето
двама музиканти:
Петко
и Стоян;
Петко
свири със тръбата,
Стоян
думка с барабан.
Цял ден ходят из махлата,
дигат
непрестанно шум:
Петко свири:
Ду-ду-ду!
Стоян думка: Дум-дум-дум!
КУКУРИГУ!
Кукуригу, петльо!
Утре рано ти,
слънце щом изгрей,
радостно запей
и ме разбуди!
Кукуригу, петльо!
Гледай във леглото
да се не успим -
трябва на школото
рано да вървим!
Наша маца
„Мацо, мацо, де така
ходиш с четири крака?”
- Ходя, ходя в тъмнина,
диря мишки за храна.
Гледам мишченце да
хвана -
гладни рожби да
нахраня.
„Мацо, мацо, каква си
ти!
Слушай -
по-добра бъди!”
- Не, аз мишките не жаля,
че те гризат кашкавала
и луканките, и хляба…
затуй котка вкъщи
трябва!
Котките
Събрали
се котаците,
писаните и маците
от цялата махла:
мяу… мя… !
Днес има пуйка печена,
на мръвчици насечена
-
крак, шийка и крила…
И сладък дъх подушили,
гърлата си отпушили,
събират се отвред -
и през плет,
и през врата
катерят се, провират се
и гладни
- гладно взират се
с разтворени уста.
Но ако пусна кучето,
ще ги научи то
тогаз
-
и ще се разбере
добре,
че нашта пуйка печена,
на мръвчици насечена,
е само зарад нас.
е само зарад нас.
Патарак
и рибок
На
разходка из реката
тръгна байно Патарак,
весело с крила запляска
и закряска: „Квак-квак-квак”.
А отдолу из водата,
там в съседний вир
дълбок,
важно, важно и надменно
гледа господин Рибок.
„Здрасти -
казва Патаракът, -
ех,
но скрит под таз вода,
ти не знаеш що е въздух,
слънце,
радост, свобода!
О, ела
при мене горе,
с мене тук заплувай ти,
над водата ти заплувай
и приятел ми бъди.”
Господин Рибок изплува
над водата в тоя миг,
глътна въздух - но
му стана
зле и той нададе вик:
„Не, не мога тъй да
плувам,
въздухът не е за мен;
най-добре е да си бъда
там, където съм роден…”
Свят му се зави, назад
се
килна господин Рибок
и отново се цамбурна
пак във своя вир
дълбок.
А над него Патаракът
се закиска: „Квак-квак-квак! -
нищо не разбираш, байно…
Гледай ти, какъв букак!”
ПАТАРА̀К, мн. ‑ци, м. Диал. паток; патарок, патаран.
МОРСКАТА
ЦАРКИНЯ И НЕЙНИЯТ ДЯДО
Дълбоко, дълбоко в морето,
под сините морски вълни,
там, дето
на всички страни
цъфтят чудновати цветя
-
живее там морският дядо
със своята внучка
- момиченце младо -
с опашка на риба, със златни уста.
И сутрин, когато изгрява
червеното слънце и пак засияй
-
тогава
закусват те двамата с чай, но не от Китай,
а чай от подморски звезди
дълбоко под сините морски води.
Край тяхната маса минава
златопереста рибка и ги поздравява:
„Добрутро-добрутро!”, повтаря им тя -
златопереста рибка с червени крилца…
Засега, стига толкоз, деца,
а други път повече ще ви разправя.
