СОФИЯ, УЛ. ГЕНЕРАЛ КИРИЛ БОТЕВ 5
ТЕЛ. 0889887871
ИЗ СБОРНИК "МАТУРАТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА" НА ИК КОЛИБРИ, 2002
ГЕРАЦИТЕ
ЖАНРОВА
СПЕЦИФИКА НА „ГЕРАЦИТЕ”
Текстът
е определен (включително от самия автор) като повест. Повест е
славянско понятие. В славянските литератури това е епически вид, който е по-къс
от романа и по-дълъг от разказа, и което е по-съществено -
който съчетава в себе си начините, по които другите два епически вида
моделират света и човека в него. Така повестта представя едни събития конкретно
и детайлизирано (близко до обстоятелствеността и описателността, свойствени на
романа), а други - обобщено (както често пъти е в разказа).
Например в „Гераците” в първите няколко страници е разказан животът на рода „от
незапомнени времена”, а по-голямата част от повествованието е съсредоточена
върху един малък времеви отрязък. Нещо повече, събитията в повестта често пъти
се появяват със своите маркери - „но един ден”, „неочаквано”, „но веднъж”. И
тези маркери предполагат значимостта на категорията „честота” -
важно е да се следи дали едно събитие се случва веднъж и за него се
говори веднъж, или то се случва веднъж, но е разказано многократно, или
събитието се случва няколко пъти, но за него се говори веднъж, и т.н. В
„Гераците” преобладават събитията, които са представителни за серия от
повторителни епизоди. Оттук и като цяло „Гераците” оформят модел на свят, който
е съчетание между покой и промяна, между сходни, общи състояния и единични,
неповторими събития.
В
повестта непрекъснато се променя и гледната точка на повествователя - тя
ту е по-близка на представяните събития, ту е по-дистанцирана. Но като цяло
може да се каже, че епическата дистанция при повестта е по-малка, а гледната
точка води повествованието с нагласа за голяма близост, познатост и сроденост
със света.
РОЛЯТА
НА НАЧАЛОТО
Същинското
начало на повестта е смъртта на баба Марга. Това е събитието, което нарушава
равновесието, маркира промяната, за която ще се разказва в цялата повест.
Смъртта идва през пролетта, което допълнително я натоварва със значения.
Пролетта по принцип е знак за събуждане, ново начало и в такъв смисъл
преобръщането на този символ и обвързването на смъртта с новото начало е много
важно.
ТЕМАТА
НА „ГЕРАЦИТЕ”
Темата
на повестта е историята на едно семейство, и по-точно -
разпадът на едно семейство. (Символ на разпада, на невъзможната общност
е отсеченият от един от синовете на Герака
- Петър - бор:
„Това свето дърво, обожавано от прадедите, рухна под брадвата на внуците и
дълго лежа в калта”.) Семейството може да се разглежда в цялата му конкретика,
но може да се мисли и като символ на патриархалния свят. Както и да се приеме
обаче, повестта утвърждава, че общността е невъзможна, че е настанал разрив
между поколенията, дошло е време, в което оцеляването зависи от конкретния
индивид, не от общността, защото друго е разбирането за морала и за живота,
други са ценностите. Така повестта може да бъде видяна и просто като разказ за
неизбежната криза, която настъпва във всяко семейство, за отликите между
поколенията, всяко от които прави това, което мисли, че е добро, за желанието
на всеки да е различен, да се измъкне от родителската опека и т.н. И точно
такъв може да бъде съвременният прочит на текста.
ЛЕСНИ
СХЕМИ И КЛИШЕТА. ДВОЙСТВЕНОТО ВИЖДАНЕ В ПОВЕСТТА
Най-лесният
начин да се интерпретират „Гераците” е да се каже, че разпадането на родовите
отношения разполовява представяния в повестта свят на две - на
добър и лош, на нравствен и безнравствен, на идилия и катастрофа, и т.н., но
това не е така. Амбивалентността пронизва и „двата свята”. Провалите на един
или друг от героите са заложени още в патриархалните порядки. Нелепо е да се
защитава патриархалността на фона на модернизирането и урбанизирането на света.
Патриархалният свят (семейството, възпитанието) е наложил ценности като
пестеливостта, прекалената страст към земята, които лесно могат да се изродят и
които се израждат при синовете на Герака. Както изтъква литературният теоретик
и историк Никола Георгиев, „Гераците” не само е текст за „развойната катастрофа
на дадени ценности, но и за тяхното дълбоко двойствено виждане от различни
гледни точки, според които пестеливостта може да бъде и е скъперничество,
трудолюбието - алчност и отчуждаване от другите и от себе
си, почитта и уважението - власт на силния върху слабия…”
Конфликтите между тримата братя и особено провалът на
най-малкия може да се видят и в контекста на преобърнатия прочит на приказното.
За разлика от приказките, в които най-малкият брат е надарен с много качества и
се справя с всички трудности, тук Павел проиграва заложбите си и деградира. И вместо
спасител се оказва човекът, който съсипва и руши.
ИНДИВИДУАЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ НА КРАХА НА ЦЕННОСТИТЕ
Емблематични
в това отношение са образите на Герака и на Елка.
Старият
Герак се оказва чужденец в дома си, страданието му е продиктувано от
невъзможността да свикне с промяната. Оттук и постоянните му възгласи: „Деца,
деца, защо се ядете! За всички ви има, за всички съм приготвил. Какво ви пречи
да живеете братски, защо ме мъчите на стари години!”.
Елка
страда не само от промяната в семейството, от духа на раздор, завист и
нетърпимост, който се установява, тя страда и от промяната в мъничкия й свят. Щастието
и любовта, които е изпитвала, се заменят от тъгата. Неслучайно е назована
светица - въпреки скръбта си, въпреки всичко, което е
принудена да търпи, тя „не проронва хулна дума”. Кулминация на невъзможността й
да търпи и да понася самотата обаче е опитът й за самоубийство. Опит, който тя
обяснява с думите: „Искам да умра, дядо. Не мога да живея. Не съм вече човек за
тоя свят”.
ПРЕОСМИСЛЯНЕ
НА ПРИКАЗНИЯ МОДЕЛ ЗА ТРИМАТА БРАТЯ
Историята
на героите в повестта може да бъде разказана и през преобладаващата библейска
символика на техните имена. Божан, чието име директно отпраща към Бога,
всъщност по никакъв начин не отговаря на името си -
защото не като Божи човек, а като безбожник се държи той. Петър и Павел
носят имената на светите апостоли, но ако те са пратеници на нещо, то е
разрухата. Вместо вяра с поведението си те внушават неверие в човешкото. Особено
Павел. С други думи, при повечето герои се наблюдава тъжно-иронично
несъответствие между име и поведение. Не липсват и съответствия -
какъвто е случаят с Йовка (от Йов), която е своеобразен символ на
незаслуженото страдание. Някакъв недъг разяжда здравето й, но въпреки това тя е
изпълнена с любов към всички и с желание „да угоди на всички”. Подобно на Елка
и тя е оприличена на светица.
И най-сетне,
важна е символиката на прозвището „Герак”, което означава ястреб. Така още на
ниво прозвище е прокарана амбивалентността и в този образ.
ТОПОСИ:
КРЪЧМАТА, ГРАДЪТ
Далечното
място -
казармата, градът, не само в тази повест, но и по принцип в българската
литература се мислят като територии на разврата. В казармата Павел се пропива,
градът е страшен. Слуховете оттам донасят истории за „кривване” от правия път. В
града човек пропада.
Кръчмата
пък, която „стоеше като глава и камък на големия зидан пръстен, който
обграждаше двора”, Герака е държал 40 години, с нея е спечелил пари, баба Марга
е била „душата на кръчмата”. Но и тя е нечисто място, място на изкушението (тук
са скрити парите), тук се извършва престъплението.
СТРАДАНИЕТО
И МАРГИЛНОСТТА
Истинско
страдание изпитват маргиналните хора. В повестта такива без Елка са старците и
децата. И ако децата просто са жертви на страданието, Йордан Герака, да кажем,
се опитва да го осмисли. Неговото страдание е и път към определени прозрения. Той
непрекъснато мисли защо злото трябва да се излюпва в душите на децата му,
убеден е, че злото не е трайно, че доброто е трайно, че то е „господар на
човешкото сърце”. И в същото време проумява, че истината, с която не иска да
свикне, е факт: Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя”.
РОЛЯТА
НА КРАЯ
На финала
на „Гераците” се постига ново равновесно състояние, което не е тъждествено на
началното, заредено е с много трагика, но е и знак, че всичко тръгва по своя
път. Родът се е разпаднал, всеки един от оцелелите поема съдбата си.
„Гераците”
е повест за разпада и промяната, за сблъсъка между старото и новото, за злото,
което често пъти се оказва по-силно от доброто, за лесното трансформиране на
добродетелите в пороци, за сляпата повторителност, която определя живота, за
ролята на съдбата, на непредвидимото в човешките отношения. Както казва Н.
Георгиев, „Гераците” носи внушението, че по-важно е не събитието, а
нравствените му последици и духовното изживяване”.
