След като изминаха десет-дванайсет дни
от корабокрушението, дойде ми наум, че поради липсата на хартия, перо и мастило
мога да загубя представа за времето и да престана да отличавам неделята от
работните дни; за да предотвратя това, върху огромен стълб, който сковах като
кръст и побих в брега, където за пръв път стъпих на сушата, издълбах надпис с
главни букви, гласящ следното: „Попаднах на този бряг на 30 септември 1659
година”. Отстрани на този стълб с правоъгълни стени всеки ден издълбавах резка
с ножа си, като всяка седма резка бе по-дълга от останалите, а резката за
първия ден от всеки месец беше със същата дължина. По този начин си направих
календар и записвах изминалото време
- седмиците, месеците и годините.
Тук му е мястото да отбележа, че сред
многото неща, пренесени от кораба при няколкото ми отивания, предприети до
него, както казах, се намираха и разни дреболии, които обаче съвсем не бяха
безполезни за мене и които досега не съм споменавал: преди всичко пера, мастило
и хартия, собственост на капитана, помощник-капитана, артилериста и
дърводелеца; три-четири компаса, разни уреди за математически изчисления,
далекогледи, карти и книги по мореплаване. Сложих ги накуп, без да се замисля
дали ще ми послужат, или не. Намерил бях и трите много хубави библии, изпратени
ми по кораба от Англия, които носех в багажа си; имах и книги на португалски,
сред тях няколко католически молитвеника, както и разни други книги, които
грижливо прибрах. (…) Както отбелязах по-горе, намерил бях перо, мастило и
хартия, които пазех като зеницата на окото си
- сами ще видите, че докато
мастилото не свърши, си водех точни записки, след което престанах, тъй като не
можах да се сетя за някакъв начин, по който да си правя мастило. (…)
Тогава се замислих сериозно върху
положението, в което се намирах, върху ограничените възможности, с които
разполагах, и писмено направих преценка как стоят нещата - не
толкова за да го намери някой, дошъл след мене, защото не беше много вероятно
да имам приемници, колкото за да се освободя от всекидневния гнет на мислите,
които помрачаваха разсъдъка ми; и понеже разумът ми вече започна да надделява
над унинието, взех да се утешавам, доколкото можех, да претеглям колко е
доброто и колко злото, за да разполагам с нещо, с което да определя моя случай
като не толкова лош. Противопоставях съвсем безпристрастно, като в счетоводен
баланс, удобствата, с които разполагах, на несгодите, от които страдах, както
следва:
ЛОШО
|
ХУБАВО
|
|
1. Изхвърлен съм на един ужасен
необитаем остров без всякаква надежда за избавление.
2. Излиза, че на мене се е паднал
изборът да съм отлъчен от целия свят, за да бъда злочест.
3. Аз съм разделен от
людете изгнаник, осъден да бъде вън от човешкото общество.
4. Нямам дрехи, за да
прикрия голотата си.
5. Нямам средства, за да
се защитавам или да се противопоставям на насилие от страна на човешките
зверове.
6. Няма жива душа, с която
да разговарям или която да ме утешава.
|
1. Обаче останах жив, а не се удавих
като всичките си другари от кораба.
2. Но на мене е паднал изборът измежду
целия екипаж тъкмо аз да оцелея; този, който по чудо ме избави от смъртта,
може да ме избави от сегашното положение.
3. Но не умирам от глад,
нито загивам на пустинно място, където да не намирам прехрана.
4. Но времето тук е горещо, така че и да имах дрехи, едва ли щях
да ги обличам.
5. Но аз съм изхвърлен на остров, където не се срещат опасни
диви зверове, каквито съм виждал по бреговете на Африка; ами ако бях
претърпял корабокрушение там?
6. Но Бог стори чудо и прати кораба достатъчно близко до брега,
за да се снабдя с множество полезни неща, които да задоволяват нуждите ми или
да ми позволяват да се грижа за себе си, докато съм жив.
|
Като цяло, получи се несъмнено
доказателство, че на света едва ли съществува друго толкова бедствено
положение, но в него имаше както отрицателни, така и положителни страни, за
които да бъда благодарен, и нека това да послужи за поука, почерпена от опита:
и в най-бедственото положение на света човек винаги може да намери нещо, което
да му донесе утеха, когато претегли доброто и злото и впише кредита в сметката.
Даниел
Дефо, из „Робинзон Крузо”