ЛИТЕРАТУРАТА Е ИЗКУСТВО

ЛИТЕРАТУРАТА

ИЗКУСТВО НА СЛОВОТО

АЛТЕРНАТИВНА ШКОЛА ЗА ЛИЧНА ИЗЯВА
АШЛИ

София

ул. Генерал Кирил Ботев 5

ashlibg@gmail.com

088 988 7871

·        В образния свят на литературните творби човекът открива философия.

·        Намира себе си.

·        Твори мироглед.

·        Учи.

·        Разсъждението за фигурите на езика, основния строител на словесното изкуство, е творчество, въображение, дух.

·        Литературата е условен, образен свят, сътворен от многозначността и въздействащата сила на думите.

ЛИТЕРАТУРАТА Е ОБРАЗНО МИСЛЕНЕ

Литература в шести клас през месец септември

1. Творци на българската литература.

2. Българското възраждане.

3. Идеята за родината като висша ценност.

4. Христо Ботев. Любен Каравелов. Петко Славейков. Основни данни от биографията на великите българи. Поглед към творчеството им.

Литература в шести клас през месец октомври

ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА

ПРИРОДАТА И ЛЮБОВТА КЪМ РОДИНАТА

РОДИНАТА  -  ИЗОБРАЗЕНА ОТ ПРИРОДАТА

ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА  -  ЧОВЕКЪТ И РОДИНАТА

1. Музиката на песента „Хубава си, моя горо”, написана от композитора Георги Горанов, синхронизира ли с чувствата, които стихотворението поражда у читателите?

2. Как е разкрита обвързаността между човека и природата?

3. Каква е ролята на обръщението „моя горо”?

4. Посочете в текста изразите, които описват човешката скръб. Кои от думите в тях са употребени в преносно значение?

5. Посочете в текста изразите, които описват хубостта на гората и безсмъртието на природата. Кои от думите в тях са употребени в преносно значение?

ДА СЪПОСТАВИМ

Хубава си, моя горо,

миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

само скръб и жалост…

         Любен Каравелов, из „Хубава си, моя горо”

Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако и ти да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало досега в моята осиротяла душа добро и светло  -  всичко е твое! Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияние и величие, следователно  -  ти си ме научило да обичам и да плача над всяко едно човешко нещастие,  -  а това е вече много за един човек…

Любен Каравелов, из „Българи от старо време”

Ø По какви начини в двата различни текста Любен Каравелов изразява чувствата си към родната гора и към родния край?

Ø Каква е ролята на скръбта в единия и в другия откъс и по какъв начин е внушена тя от твореца?

ИЗКУСТВОТО НА СЛОВОТО И ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО

Пейзажът в традиционното и съвременното рисуване.

    Сравнителен поглед към фотографията на Гергана Динева и рисунката на Ерна Ангелова.

 Каква е ролята на светлината във фотографията? Какво внушава контрастът (контраст  -  противоположност, голямо различие в цветове, светли и тъмни петна при фотография, картина) на слънчевата светлина и онези сенки на гората, за които говори и Любен Каравелов: "... той вечно жалее, / че не може под твоите/  сенки да изтлее..."?

Каква е ролята на цветовете в рисунката? Какво внушава контрастът на цветовете на женската фигура и на дърветата?

На фотографията липсва човешка фигура. Значи ли това, че липсва изобщо човешката гледна точка? Каква е ролята на авторското око зад фотографския обектив? 

Жената в центъра на рисунката държи поднос, който сякаш е пълен с плодовете на гората. Такива форми (съдове) стоят върху всяко от сините дървета. Приличат ли на лодки? Като имате предвид и цвета на дърветата, и сякаш стичащите се от тях капки, не е ли морето "скрита картина" в тази гора?

Изборът на цветове, светлосенки, техники за изображение е с първостепенна важност за образите в творбите.

В литературата тази роля имат многозначността и подреждането на думите. Посочете изрази, които рисуват образите в творбата на Любен Каравелов: родната гора и скърбящия човек, принуден да съществува далеч от своето отечество.  

ОСНОВНА ТЕМА В „ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО”

Красотата на родната гора,
нейната вечна младост и неизчерпаем живот. 
Пестеливо изображение на природната картина,
осъществено чрез изброявания,
които внушават богатството и благодатта на природата.

ОСНОВНИ ВНУШЕНИЯ

„Скръб и жалост” на принудения да живее далеч от своето отечество,

на емигранта;

Природата като образ на родното;
Природата като израз на идеята за безсмъртие и вечно обновление.  

ДА РАЗГОВАРЯМЕ

Какво е отношението на човека към природата днес? Какво трябва да бъде?

Ø Изхвърлените от безотговорни хора отпадъци загрозяват и замърсяват природата; от нечия моментна небрежност може да бъдат опожарени цели гори.

Ø Има и такива хора, които винаги внимават да не би тяхното присъствие сред природата да я загрози, замърси и унищожи; а други са посветили живота си на нейната защита и опазване.

Ø Какво е вашето отношение към природата?

Разделете се на две групи и проведете дискусия на тема „Ние и природата”.

Ø Нека първата група да поддържа твърдението: „Човекът е господар на природата и може да прави с нея каквото си иска; той може да взема от нея, да използва нейните дарове и не е никак длъжен да й оказва грижа”.

Ø Втората група нека да защитава твърдението: „Природата е майка на всичко живо, включително на човека; тя трябва да бъде опазвана и съхранявана, защото без нея няма нито красота, нито живот”.

Използвайте различни примери  -  от ежедневието си, от книгите и филмите, с които да убедите съучениците си в правотата на своето мнение (може да подготвите компютърни слайдове, които да покажете в клас).

         Преценете убедителността на своите аргументи (доказателства).

ДА РАЗСЪЖДАВАМЕ

ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА

·        Кой е властелинът на света  -  човекът или природата?

·        Защо човекът уважава природата?

·        Защо човекът пренебрегва природата?

·        Има ли промяна в отношението ЧОВЕК-ПРИРОДА през вековете?

·        Животът на древния човек сред природата или животът на съвременния човек в града?

·        Цивилизацията или природата? Цивилизацията и природата!

     НАПИШЕТЕ ЕСЕ НА ТЕМА ПО ИЗБОР:

1.     Човекът и природата

2.     Природата или цивилизацията

3.     Природата и цивилизацията

4.     Обвързаността на човека с родната природа

      ЕСЕ

            Думата „есе” е френска по произход и се свързва с глаголите опитвам, изпробвам, претеглям, за да установя качествата на нещо. За основоположник на този литературен вид се смята френският философ Мишел дьо Монтен, който през 1580 г. публикува книгата си „Опити”. Самият Монтен характеризира творбите си в нея като опити за откровени разсъждения върху същността на човека и човешките взаимоотношения, върху различни страни от човешкото битие. През вековете са се появявали множество определения за есе, но във всички ключовата дума е „опит” в значението й като споделяне на житейски опит, като опит за доказване на лично мнение, като опит за непринудено общуване с другите. Това, което трябва да се има предвид, когато ви предстои да работите по предварително поставена задача, е същността на есето като аргументативен текст.

            Есето обикновено се свързва с относителна свобода при създаването му по отношение на съдържанието и формата. Тя трябва да се търси преди всичко в свободното тълкуване на идеи и проблеми, в привежданите аргументи, в естествения език, в който терминологията не е задължителна. Много важна характеристика на есето е неговата скрита диалогичност  -  представете си, че постоянно търсите контакт с въображаем читател, т.е. не му налагате свое мнение, а го споделяте, като винаги имате предвид, че можете да съществува и друго разбиране, различно от вашето. Това е текст, в който главното е личното мнение на пишещия, не само споделящ, но и съпричастен към поставения проблем. Есето се характеризира с оригиналност  -  не само по отношение на мнението, но и на избраната форма, на езика, на аргументацията, която често използва асоциации и лични преживявания на пишещия. Особеност на есето е неговата емоционалност, която въздейства силно върху читателя. Емоционалното в есето обаче не трябва да доминира над мисловното  -  не бива да се забравя, че есето е вид разсъждение. Често се говори за есеистичен стил, а това означава интересно, оригинално поднасяне на фактите, органично съчетаване на възможностите на другите функционални стилове на езика (научен, художествен, разговорен, публицистичен). Този специфичен стил не изключва и директни обръщения към читателя; употреба на въпросителни и възклицателни изречения; използване на риторични въпроси; съчетаване на аз-, ти- и ние- формата на изложение; изграждане на интересни образи на принципа на сравнението и на алегорията.

            Съдържанието на есето представя определен проблем, по който се изказва и обосновава лично мнение. Проблемът обикновено е значим, по него човек си заслужава да мисли, да изразява становище.

    КОМПОЗИЦИЯ НА СЪЧИНЕНИЕ 
ПО ЗАДАДЕНА В ЗАГЛАВИЕТО ТЕМА   

ВЪВЕДЕНИЕ

         Желателно е да се започне с въведение (увод) - представящо най-важното за поставения проблем в заглавието на съчинението. Уводът определя насоката на разсъжденията, подготвя за тезата. Уводът не трябва да бъде механично съотнесен към оснoвното твърдение и аргументите (доказателствата) към него.

                                        

                                                                                          

                                             ТЕЗА

             Ключов момент в съчинението е тезата. Тя няма строго място. Може да бъде в началото, може да бъде изведена и във финалната част. Тезата е най-същественото от становището на пишещия по проблема, поставен в заглавието. При създаването на тезата е необходимо да се откроят отделните подтези, изчерпващи напълно основното твърдение. Те се подреждат в логическа последователност. Тезата трябва да бъде кратка, но изчерпателна.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ЧАСТ

Тезата трябва да бъде доказана чрез убедителни аргументи. Всяка подтеза е необходимо да бъде защитена чрез целенасочени изводи. Трябва да се подберат най-ярките факти, свързани с темата, и да се разсъждава върху тях, да се постигне логическа последователност между доказателствата.

            Могат да се използват цитати, които илюстрират твърденията. С цитата се разширява, конкретизира, потвърждава мисълта. Илюстративният материал трябва да бъде по-кратък от коментара.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

            В последната композиционна част – заключението – отново се откроява личната позиция, обобщават се разсъжденията в оценъчен момент, синтезират се изводите за поставения проблем в заглавието на съчинението. Обобщенията трябва да следват логично от направените разсъждения в доказателствената част.

   Поезията на ИВАН ВАЗОВ, разказите и пътеписите му величаят природата като извор на духовни сили за съвременния човек.

    Поетът противопоставя природата и цивилизацията. Още в първите години след Освобождението Вазов разпознава процесите на отчуждение от хармонията, красотата и пречистващата сила на родната природа. Поетът ги свързва с разпадането на обществения идеализъм и загубата на висшите възрожденски ценности: родина, вяра, свобода, борба.   

    Природата е прозорец към друг свят. Под  нейното въздействие човекът може да преоткрие себе си. Природата възобновява неговия нравствен живот. Тя му предоставя възможност да общува с необятното, в което  са положени вечните ценности на живота.

    Природата пречиства сетивата и дарява съвременния човек с мъдростта и покоя на хармонията. Ако цивилизацията го угнетява, то природата му връща първичната жизненост. 

    Обръщението „майко”, приветствените интонации и химничната организация на редица от стихотворенията на Вазов, посветени на природата, разкриват романтическите аспекти в творческото мислене на поета.

ИВАН ВАЗОВ, ПАТРИАРХА

ПОЛЯ И ГОРИ
1884

ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ!

                                I

                              Отечество любезно, как хубаво си ти!

                              Как чудно се синее небето ти безкрайно!

                              Как твоите картини меняват се омайно!

                              При всеки поглед нови, по-нови красоти:

                              тук весели долини, там планини гиганти,

                              земята пълна с цвете, небето със брилянти...

                              Отечество любезно, как хубаво си ти!

                             II

                             Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

                             Ти сбираш в едно всички блага и дарове:

                             хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,

                             на Изтокът светлика, на Югът аромата;

                             горите ти са пълни с хармония и хлад,

                             долините с трендафил, гърдите с благодат.

                             Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

                             

                             III

                             Отечество, не си ли достойно за любов?

                             Кой странник без въздишка може да те остави?

                             Кой има сила твоите картини да забрави?      

                             Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров

                             в случай, че бог би искал Едемът да премести

                             и своя рай прекрасен при Емус да намести?

                             Отечество, не си ли достойно за любов?

                             IV

                            Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

                            Не те познават даже децата ти сами

                            и твойто име свято нерядко ги срами!

                            Какъв ли свят прекрасен в теб още скрит остава?

                            Какви ли тайни дремят, богатства, красоти

                            по твоите долини, поля и висоти?

                            Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

                              

                             V

                             Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,

                             и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.

                             Рогачът в планините по-много те обича,

                             по-харно те познават крилатите певци,

                             но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,

                             доволно е, че даваш покривката и хляба,

                             и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!

                                                                                        Хисар, 1882

           ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА
           Въпроси и задачи: Първият стих на творбата е повторен в края на първата част. Какво е въздействието на това повторение? Каква е ролята на промените в словореда: тук весели долини, там планини гиганти... и своя рай прекрасен при Емус да премести? Посочете думите в текста, които поетът е употребил в преносно значение. Характеризирайте какво внушават. Трета част на стихотворението се състои от въпроси, които съдържат отговора в себе си. Открийте кои са тези отговори и имат ли роля за изграждането на художествените образи в творбата? 

      

      ДА СЪПОСТАВИМ
     В творбата на Каравелов „Хубава си, моя горо” лирическият говорител не може да забрави гората. Той жалее, че е далеч от нея. В творбата на Иван Вазов е точно обратното  -  самите българи, които живеят на родната си земя, са кат същи чужденци, защото не познават и оценяват нейната красота. Кои от типовете хора, описани от Каравелов и Вазов, повече заслужават да бъдат наречени чужденци? 


        ДА РАЗСЪЖДАВАМЕ

       ДА СЪПОСТАВИМ 

                             Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров

                             в случай, че бог би искал Едемът да премести

                             и своя рай прекрасен при Емус да намести?

                       Отечество, не си ли достойно за любов?

                      ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ!

И ний през сълзи накипели

обръщаме за сетен път

назад, към скъпи нам предели,

угаснал взор,  -  за сетен път

простираме ръце в окови

към нашият изгубен рай...

Горчива скръб сърца ни трови.  –

    Прощавай, роден край!

         ПЕЙО ЯВОРОВ„ЗАТОЧЕНИЦИ”

     ОБОБЩЕНИЕ

         1. В какви категории лирическият говорител описва отечеството? Съпоставете образа му с тоя от „Де е България?”

         2. Проследете риторическите фигури, употребени в текста, и коментирайте значението им.

         3. Какъв е моделът на родното в „Отечество любезно, как хубаво си ти!”?

         4. Тълкувайте смисъла на парадоксалната интерпретация на опозицията СВОЕ  -  ЧУЖДО.

         5. Как текстът разгръща мотивите за зрението и слепотата?     

         6. По повод следосвобожденската лирика на Вазов изследователят на литературата Александър Кьосев говори за „патоса на „опознаването” на родината в нейните географски детайли”, различавайки го от „възрожденското усилие да се обхване географско-историческата и природна цялост на България”. Аргументирайте основателността на това различаване в контекста на стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!”.

          РЕТОРИЧНИ ФИГУРИ (от гръцката дума rethorike  -  изкуство за красноречието, rethor  -  оратор)  -  фигури на речта, които правят словото по-емоционално и по-изразително. Наречени са така, защото се употребяват в ораторското изкуство. Различните видове са реторичен въпрос, реторично обръщение, реторично възклицание. Реторичният въпрос не предполага отговор, защото го съдържа.

НАПИШЕТЕ ЕСЕ НА ТЕМА ПО ИЗБОР:

Моята родина е моята крепост

Животът е интересен само ако пътешестваш далеч от родината си

Ако не се завърнеш в своята родина, пътешествието е безсмислено

    Всяко място може да стане моя родина

Моята родина е незаменима
Природата и моята родина

Красотата на моята родина

Красотата на родната природа

    „Отечество любезно, как хубаво си ти!”

                

                              Литература в шести клас през месец ноември

   

                           Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както, когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.

                                                                        451 градуса по Фаренхайт, Рей Бредбъри 

          

ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА

ИЗ „МОЕТО СЕМЕЙСТВО И ДРУГИ ЖИВОТНИ”

Джералд Даръл

            Стоях в здрача под отворения прозорец, прегърнал рунтавия врат на Роджър, и слушах с интерес, в който бе примесено и възмущение, семейното обсъждане на съдбата ми. Когато решението беше взето, зачудих се малко кой е Джордж и защо да е толкова необходимо да вземам уроци. Сумракът бе натежал от аромата на цветя, а маслиновите горички изглеждаха черни, тайнствени и привлекателни. Забравих за непосредствената опасност  -  че се готвят да ме образоват  -  и се отправих с Роджър из гъстия къпинак на лов за светулки.

        Открих, че Джордж е стар приятел на Лари, дошъл на остров Корфу, за да пише. В това нямаше нищо необикновено, защото по това време познатите на Лари бяха все писатели, поети или художници. Нещо повече  -  на Джордж дължахме идването си в Корфу  -  написаните от него хвалебствени писма за острова бяха убедили Лари, че това е единственото място, където можем да живеем.

    (…)

        Докато аз се занимавах с явно неподлежащата на решаване задача за апетита на гъсениците, Джордж си намираше друго занимание. Той отлично се фехтуваше, а същевременно се бе наел да изучи някои от местните селски танци, към които имаше страст. Затова, докато чакаше да направя сбора, обикаляше из сумрака на стаята и упражняваше позиции от фехтовката или сложни танцови стъпки  -  навик, който ме разсейваше, да не кажа нещо повече, и на който винаги отдавам неспособността си да се справям с математиката. Дори сега, ако сложите пред очите ми една проста сметка, тя веднага извиква спомена за дългурестото тяло на Джордж, което се поклаща и върти из слабо осветената стая. Той пригласяше на танцовите си упражнения с плътно и фалшиво тананикане, наподобяващо кошер с обезумели пчели.

    (…)

        После внезапно тананикането спираше, погледът му ставаше твърд като стомана и той заставаше в положение на отбрана, като насочваше въображаемата шпага към въображаемия враг. Очите му се присвиваха, очилата блясваха и той помиташе противника си назад през цялата стая, като ловко избягваше мебелите. Когато притиснеше врага в ъгъла, Джордж започваше да подскача и да се върти около него, подвижен като оса  -  пронизваше го, отстъпваше и нападаше. Почти виждах блясъка на стоманата. После идваше заключителният миг  -  светкавичното движение нагоре и настрани, с което приклещваше оръжието на противника и умело го избиваше на една страна, след това бързо изтегляше шпагата си и с точен удар я забиваше право в сърцето на врага. През цялото това време аз го наблюдавах, без да мога да откъсна очи, забравил за тетрадката пред мене. Математиката не беше от предметите, в които имахме успех.  
                                  
                                  За автора

        Името на Джералд Даръл е свързано с удивителната му любов към животните и с хуманното му отношение към природата. От близо тридесетте му книги на български език са преведени приблизително десет, но и с тях той печели славата на голям природозащитник и интересен разказвач.

        Джералд Даръл е англичанин, но е роден през 1925 г. в Джамшедпур, Индия, където баща му е работил като строителен инженер. На две години Джералд остава без баща. Семейството му се връща в Англия, а от 1933 до 1938 г. живее на малкия остров Корфу в Средиземно море.   

        Тук се поражда голямата любов на писателя към животните. Поради финансовите затруднения на семейството Даръл започва да работи от малък: отначало като продавач в зоологически магазин, а след завършване на колежа  -  като гид за ученици в един от най-големите английски зоопаркове.

          Въпреки че е при любимите си животни, Даръл не е удовлетворен от работата си в зоопарка. Той мечтае да види животните на свобода, в естествената им среда. През 1947 г. започва нов етап от живота му. Със средствата от малкото наследство, моето получава, Даръл организира първата си експедиция в Камерун. Оттам се връща обогатен с впечатления. Така се ражда първата му книга  -  „Препълненият ковчег”, която се продава за няколко дни.

        Даръл продължава пътешествията си. Всяка експедиция завършва с нова книга. „Гончетата на Бафут” е продължение на първата. В нея той описва експедицията си в Западна Африка, а в „Три билета до Адвенчър” и „Пияната гора”   -  пътешествията си в Южна Америка. Насърчаван от брат си, известния писател Лорънс Даръл, Джерадл Даръл се утвърждава като творец. Той става толкова известен, че се налага да се обърне за помощ към адвокатска кантора, която да се занимава с многобройните издания, преиздания и преводи на книгите му.

        Ловът на диви животни отвращава Даръл: „Тази дейност  -  казва той  -  ми напомняше търговията с роби. Да затвориш двадесет и пет папагала в една клетка просто беше нещо, с което не можех да се примиря”. И Даръл се замисля да създаде свой зоопарк. При възникналата необходимост от опазване на природата той разбира, че зоопарковете трябва да имат съвсем друга роля  -  да бъдат нещо като „неподвижен Ноев ковчег”, за да може да се създаде определен резерв от изчезващи животни, който да служи като изходен материал за реаклиматизирането им.

        Даръл се обръща към своя издател Ръпърт Харт Дейвис за заем и през 1958 г. основава на остров Джърси свой зоопарк. Първите опити и успехи в тази негова дейност привличат обществеността. С помощта предимно на Международния фонд за опазване на животните и на Кралското дружество за защита на животните зоопаркът се преобразува в тръст. На остров Джърси има великолепни условия за отглеждане на повече от хиляда животни, както и отлично обзаведени лаборатории за научни изследвания. С изключително богатата колекция и с наситената образователна програма зоопаркът привлича хиляди посетители.

        Дейността по основаването и поддържането на зоопарка, както и проблемите по опазване на животните, Даръл отразява в „Зоопарк в багажа ми”, „Шепнещата земя”, „Двама в степта”, „Неподвижният ковчег” и други.

    Даръл е активен природозащитник и неуморим пропагандатор. Той не се ограничава само с писма и книги, а снима и филми с посетителите в зоопарка на остров Джърси и разбира се, не престава да пътешества.  

      Из „ПТИЦИ, ЖИВОТНИ И РОДНИНИ”

ТРЕТА ЧАСТ

        
       КРИСЕДА

 Това място е удивително красиво. 
Бих искал да му се насладиш.

Ако дойдеш, 
ще те настаня чудесно и ще те нагостя с питие,

направено от джинджифил, с червено вино,

с едри скариди и със смокини.

Едуард Лир (1812 – 1888),

английски писател, художник и пътешественик

    

            ИЗ „ТАРАЛЕЖИ И „МОРСКИ ВЪЛЦИ”

        През пролетта се преместихме в нова вила  -  елегантна, снежнобяла,  -  разположена недалеч от предишната в района на маслиновите горички в сянката на огромно магнолиево дърво. Тя се намираше на склона на един хълм и гледаше към обширна равнина, прорязана от напоителни канали като гигантска шахматна дъска. Всъщност това бяха стари венециански солници, използвани преди много време да събират солена вода от голямо солено езеро, с което граничеха. Езерото отдавна се беше затлачило с тиня и каналите, сега препълнени със сладка вода от дъждовете, поддържаха тези тучни полета, които изобилстваха с животинки и затова бяха едно от любимите ми места.

        Беше очевидно, че пролетта в Корфу винаги е разкошна. Сякаш за една нощ зимните ветрове бяха изчистили небето, което сияеше с ясносиния си цвят, и за още една нощ от зимните дъждове долините се изпъстриха с диви цветя: розовите орхидеи, жълтите минзухари, дългите бледи класчета на бърдуните, сините „очички” на кукувичето грозде, които гледат от тревата, и виненочервените анемонии, които се превиват от най-слабия бриз. Маслиновите горички бяха изпълнени с живот и шумоляха от новодошлите птици. Папуняците, червеникавооранжеви и черни, с вирнати качули, чоплеха с дългите си извити човки меката земя между туфи от яркозелена трева; щиглеците пееха, цвъртяха и танцуваха весело от клонка на клонка, а перата им лъщяха в златистожълто, алено и черно. В напоителните канали из полетата водата беше позеленяла от водорасли, оплетени с нанизи от жабешки яйца като гердани от черни бисери. Смарагдовозелените жаби си квакаха една на друга, а водните костенурки с черни като абанос черупки изпълзяваха на брега, за да копаят дупки и да снасят яйца. Стоманеносини, тънки като конци водни кончета се излюпваха и като димен облак се носеха през шубраците в странния си полет с вдървени телца. Нощем по бреговете пулсираха бледозелените „фенерчета” на хиляди светулки, а денем блещукаха диви ягоди, увиснали като алени фенери на сянка. Беше вълнуващо време  -  време за изследвания и нови открития, време, когато един преобърнат пън можеше да открие почти всичко: като се почне от гнездо на полска мишка и се стигне до гърчещите се малки слепоци, лъскави, като че излени от бронз.  

       Един ден бях долу в полетата и се мъчех да хвана из напоителните канали водна змия. Една старица, която познавах слабо, ме повика. Тя разкопаваше земята с мотика с къса дръжка и широко острие. Краката й, обути в груби вълнени чорапи, каквито слагат селянките при такива случаи, бяха потънали до прасците в лепкавата глина.

        -    Намерила съм ти нещо  -  извика тя.  -  Ела бързо!

        Беше невъзможно да стигна бързо дотам, понеже полетата бяха прорязани от напоителни канали и търсенето на брод изискваше много време, както в лабиринт.

        -    Бързо! Бързо!  -  викна старицата.  -  Бягат! Бързо!

        Тичах, скачах, препусках, почти падах в каналите, спринтирайки по паянтовите мостчета от дъски, и най-сетне задъхан, стигнах до нея.

        -    Там  -  каза тя, като посочи с ръка  -  там. Внимавай да не те ухапят.

        Видях наръч листа, в който мърдаше нещо бяло. Предпазливо разтворих листата с дръжката на мрежата за пеперуди и за моя голяма радост видях четири дебели новородени таралежчета, розови като циклами, с меки, снежнобели бодли. Те не бяха още прогледнали и се извиваха и се душеха едно друго като мънички прасенца. Вдигнах ги, внимателно ги намушках в пазвата си и след като благодарих на старицата, се отправих към къщи. Вълнувах се за новите си любимци главно защото бяха съвсем малки. Вече имах два възрастни таралежа, наречени Ич и Скрач, понеже приютяваха огромно количество бълхи, но те не бяха съвсем питомни. Тези бебета, мислех си аз, ще израснат по друг начин, аз ще изпълнявам ролята на майка. Представях си как вървя гордо през маслиновите горички, пред мене се движат кучетата, Одисей и двете ми свраки, а по петите ми се носят в лек тръст четири питомни таралежа, които ще съм научил на разни номера.

        Семейството се беше разположило на верандата под лозата и всеки се бе отдал на индивидуални занимания. Мама плетеше. Лесли клечеше на каменните плочи и внимателно отмерваше барут и малки купчинки гилзи за ловджийски патрони. Лари четеше един обемист том и от време на време раздразнено поглеждаше към Маргарет, която тракаше на шевната си машина, шиейки някаква прозрачна дреха, и фалшиво пееше единствения стих, който знаеше от любимата си за момента песен.

        Извадих гордо таралежите си и ги показах на мама.

        -    Ах, колко са сладки!  -  възкликна тя, като ги погледна благосклонно през очилата си.

        -    О, господи! Намерил е нещо ново, нали?  -  попита Лари и погледна с отвращение моите розови рожби с бели кожуси.  -  Какво е това?

        Показах, че са таралежчета.

        -    Не може да бъде  -  каза той.  -  Всички таралежи са кафяви.

        Невежеството на семейството ми за света, в който живее, винаги ме е хвърляло в тревога и никога не съм пропускал възможността да ги просветля. Обясних, че малките се раждат с тези малки еластични бели бодли, които се извиват като перца. По-късно бодлите потъмняват и се втвърдяват.

        -    Как ще ги храниш, миличък? Те имат такива малки устица  -  каза мама.  -  А пък и сигурно още пият мляко?

        Споделих, че съм видял в един магазин в града пълен комплект играчки за хранене на кукли, който се състои от няколко безполезни неща, като целулоидна кукла, лигавник, нощно гърне и така нататък, но един предмет беше привлякъл вниманието ми: миниатюрно шише биберон. Обясних й, че това ще бъде идеално за хранене на малките таралежчета, а гърнето, куклата и другите неща мога да дам на някое дете от селото. Имаше само една малка пречка: напоследък трябваше да посрещам някои сериозни разходи (като например телта за кафеза на свраките) и затова бях похарчил повече от предвидените ми джобни пари.

        -    Добре, миличък   -  каза неуверено мама,   -  ако не е прекалено скъп, мога да ти го купя.

        Уверих, че изобщо не е скъп, ако се вземе предвид, че това е нещо като капиталовложение  -  не само ще се сдобия с ценен биберон, който ще използвам и за други животни, но също така ще отгледам четири малки питомни таралежа и ще зарадвам някое признателно дете с тази изгодна покупка. Какъв по-добър начин, попитах аз, да се изразходват пари? И така, комплектът беше купен. Едно малко селско момиче, което доста харесвах, прие с най-голяма радост куклата, гърнето и останалите боклуци, а аз се заех с трудната задача да отгледам моите бебета.

        Те живееха под леглото ми в голяма, пълна с памук картонена кутия, която нощем поставях върху буркан с топла вода, за да не настинат. Исках да ги сложа да спят при мене в леглото, но мама ми обърна внимание, че това не е удобно не само от хигиенни съображения, но и защото можех да се извъртя върху тях през нощта и да ги смажа. Установих, че таралежите растат най-добре, когато бозаят разредено с вода прясно краве мляко, и усърдно ги хранех по три пъти на ден и веднъж в полунощ. Нощното хранене се оказа малко трудно. За да съм сигурен, че ще се събудя, взех назаем от Спиро голям тенекиен будилник. Той изгърмяваше като изстрел от мускет и за нещастие събуждаше не само мене, но и цялото ми семейство. Оплакванията на семейството бяха толкова сериозни, че в крайна сметка мама предложи да давам на таралежчетата допълнителна порция късно вечерта, когато си лягам. Така и направих. Таралежчетата заякваха и растяха. Очите им се отвориха, а бодлите им се превърнаха от снежнобели в сиви и станаха по-твърди. Както бях предвидил, сега те ме смятаха за своята майка, и когато отварях кутията, се катереха по ръба й, като се бутаха, за да захапят първи биберона, издавайки слаби хрипливи писъци и грухтения. Бях изключително горд с тях и очаквах щастливия ден, когато щяха да тръгнат в лек тръст по петите ми през маслиновите горички.

        Мама и аз бяхме поканени да прекараме един уикенд с приятели в крайната южна част на острова и аз се видях в чудо. Много ми се искаше да отида, защото по песъчливите плитки южни брегове можеше да намеря морски таралежи със сърцевидна форма, които всъщност изглеждат като истински малки таралежи. Те са покрити с меки бодли, които образуват пискюлеста опашка, a на гърба „шапка”, подобна на индианските. Бях намерил само един от тях, но той беше доста обезформен от морето и трудно можеше да се разпознае. Помнех обаче от Теодор, че ги има в изобилие на два-три инча дълбочина в пясъка в южната част на острова. Все пак трябваше да се съобразя с моята челяд от таралежи. Не можех да ги взема с мене, а тъй като мама също щеше да дойде, не оставаше никой, на когото можех да разчитам, че ще се грижи добре за тях.
        -    Аз ще гледам таралежите   -   предложи Марго.  -  Миличките!
        Съмнявах се. Осъзнаваш ли, попитах я, колко сложно е това. Например, че памукът в картонената им кутия трябва да се сменя по три пъти на ден? Че трябва да се хранят само с разредено прясно краве мляко? Че млякото трябва да бъде затоплено точно до нормалната човешка температура и нито градус повече? И най-важното  -  че при всяко хранене трябва да им се дава само по половин шише с биберон мляко? Защото много скоро бях разбрал, че ако ги оставиш, те се налочват до състояние на кома при всяко хранене, а това имаше най-ужасни последици, които включваха дори по-честа смяна на памука.

        -    Не ставай глупав!  -  заяви Марго.  -  Разбира се, че ще мога да се грижа за тях. Имам представа от гледане на бебета и подобни неща. Ти само напиши на един лист какво трябва да правя, и таралежите ти ще бъдат в сигурни ръце.

        Изпаднах в душевно раздвоение. Страшно исках да търся морски таралежи със сърцевидна форма в златните пясъци, залени от топлото плитко море, и все пак се съмнявах в способностите на Марго да бъде детегледачка. Марго обаче така се възмути от съмненията ми, че накрая отстъпих с нежелание. Успях да придумам Лари, който случайно беше в добро настроение, да напише на машина подробен списък с наставления за отглеждане на таралежи: какво трябва и какво не трябва да се прави, и проведох с Марго практически курс по затопляне на буркан и подмяна на памук.

        -    Изглеждат ужасно гладни  -  установи тя, като вдигаше всяко гърчещо се, пискащо „бебе” от кутията и вкарваше биберона в търсещата му жадна муцунка.

        Обясних, че винаги са такива. Човек не трябва да обръща внимание на това. Те просто бяха лакоми по природа.

        -    Горките животинки!  -  въздъхна Марго.

        Това трябваше да ми послужи като предупреждение.

        Прекарах един ободряващ уикенд. Кожата ми изгоря лошо, понеже слабото пролетно слънце подлъгваше, но се върнах победоносно с осем морски таралежа със сърцевидна форма, четири нови миди за моята колекция и едно малко врабче, което беше паднало от гнездото си. След като изтърпях приветствения лай, близането и гризването, с което кучетата винаги ни посрещаха, ако бяхме отсъствали повече от два часа, попитах нетърпеливо Марго как са малките ми таралежчета.
         -   Сега са добре  -  каза тя.  -  Но действително, Джери, ти се отнасяш зле с твоите любимци. Беше уморил от глад тези бедни мъничета. Толкова бяха гладни. Нямаш представа!

        Слушах сестра си и нещо започна да ме присвива неприятно под лъжичката.

         -    Изгладнели като вълци, горките. Знаеш ли, всяко от тях изпиваше по две бутилки на всяко хранене!

        Ужасен се втурнах към стаята си и извадих картонената кутия изпод леглото. Четирите таралежчета лежаха подути до пръсване. Коремите им бяха толкова големи, че те можеха само да драскат леко с крачетата, без да могат да се придвижват. Бяха се изродили в розови торби, пълни с мляко и покрити с бодли. Всичките измряха през нощта и Марго плака неудържимо над балонообразните им трупове. Нейната скръб обаче не ме удовлетвори, защото моите таралежчета никога нямаше да тичат послушно в тръст по петите ми през маслиновите горички. 


       ДА ПРЕРАЗКАЗВАМЕ

•     Сбитият преразказ съкратено, но достоверно пресъздава сюжетната основа на първоизточника.

•       Съкращаването на първоизточника не бива да води до драстично скъсяване на сюжетната верига, от което тя да стане неразбираема или несъответстваща на изходната.

•        Извънсюжетните елементи от първоизточника по принцип не се възпроизвеждат освен в случаите, когато мотивират фрагменти от събитийния ход. Всички необходими извънсюжетни елементи се представят съвсем пестеливо.

•       Сбитият преразказ е значително по-кратък от първоизточника. Словесният изказ е лаконичен. За предпочитане е опростеният синтаксис.

•        Препоръчително е в сбития преразказ да се повествува в сегашно време.

•       По правило пряката реч от първоизточника в сбития преразказ се пропуска или се възпроизвежда косвено, в силно съкратен обем.

•       В сбития преразказ повествованието по правило се води в третолична (той) форма от името на неутрален повествовател.

•       Основното разказно време/наклонение трябва да е единно за целия текст.

•        В сбития преразказ съдържанието на първоизточника се възпроизвежда със свои думи.

•        Добавки с интерпретиращ характер не се допускат.

                                                 „ЯЙЦЕТО” от ЙОРДАН РАДИЧКОВ

ПРИМЕРЕН ВАРИАНТ НА СБИТ ПРЕРАЗКАЗ

            Всеки се появява различно на този свят. Тревата източва един зелен нос. Дървото и то никне от земята, но много по-голямо и със зелена перушина.

            Преди да се излюпят, врабчетата живеят в яйца. Те са като затвор за тях. Един врабец се опитва да излезе на свобода. Цели три седмици удря с човката си върху черупката. Най-сетне успява да я разполови.

            Светът навън е пълен с насекоми, с птици. Излюпеният се оглежда. Вижда в гнездото още яйца, от които се чува писукане. Почуква по черупката на едно от тях. От вътрешността му отговаря окураженото врабче. С общи усилия счупват и неговия затвор. Двамата ликуват, застанали на колене сред развалините.

            Излюпват се още врабци. Всички са радостни, защото са на свобода. Сред възгласите някой простенва. Заклещил се е. Освобождават го. Наричат го Чир. Новоизлюпеният е слаботелесен, но веднага иска да лети. Не се вразумява, ако не го удариш по главата.

            В гнездото се търкулва пъшкащ дебелан  -  Дебелачко. Появява се Запетайчето, много дружелюбно врабче. Едно от яйцата се оказва запъртък. От последното се излюпва Драги ми господине, сърдит, кисел. Той прави непрекъснато забележки, дори и на новодошлия в гнездото Краката му стърчат навън.

            Първоизлюпеният обещава да разказва за всички последователно. Според него всяко птиче събитие се следи от Онова нещo.

                 Врабецът смята, че Онова нещо съпътства и човека.

„Юнашка фланелка” от Йордан Радичков

Сбит преразказ

        Наскоро появили се на този свят врабчета обитават клоните на приютило ги дърво. Посещават гнездото, в което са се излюпили. То се е напълнило с шума, а мравките са изпили запъртъка.

        Към дървото приближава непознат врабец. Той е много изморен. Няма други дрехи, а само една юнашка фланелка. Дават му храна и започват да го разпитват.

        У Фу  -  така се казва непознатият, идва от Китай. Там е живял в оризищата с много други като него. Те са бранили ориза от вредните насекоми. Китайците обаче решават да ги прогонят и дори да ги избият. Втурват се  срещу беззащитните врабчета. Те се разбягват към друго оризище, но и там ги очаква същото. И в следващото не намират спасение.

        Налага се да бягат. Врабчетата не могат да летят дълго. Когато стъпват на земята, китайците ги изтребват, удряйки ги безпощадно. У Фу намира убежище под една сламена шапка. Когато гневът на хората стихва, той се промъква до Великата китайска стена. Изминал е голямо разстояние, за да стигне дотук. По пътя си е забелязал, че насекомите вече са започнали да вредят на ориза.

        Драги ми господине веднага се въодушевява и започва да се кара на китайците. Чир лети на заден ход, убеден, че врабчетата в Китай само така са могли да се спасят.   

                      НАСОКИ ЗА РАБОТА ВЪРХУ ПРЕРАЗКАЗ НА НЕИЗУЧАВАН ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ С ДИДАКТИЧЕСКА ЗАДАЧА

                          Основни изисквания

•     Съдържанието на художествения текст се предава вярно, изчерпателно и в съответствие с развитието на действието.

•        Не се допуска изграждане на микротекстове с коментарен (интерпретативен) характер и изразяване на лична позиция от страна на преразказващия.

•          Употребената в художествения текст пряка реч се преобразува в непряка и/или в полупряка реч.

•        Преразказва се в подходящо основно глаголно време и в съответните му спомагателни глаголни времена и наклонения.

•     

           Не се допускат отклонения от лексикалната, граматичната, правописната и пунктуационната норма.

•            

                Спазват се изискванията за графично оформяне на писмения текст – открояване на абзаци, ясна графика на буквите, отделяне на думите, четливо оформяне на редакции.

Специфични особености

           Когато в художествения текст е използвано аз-повествование (глаголните форми са в първо лице, единствено/множествено число), дидактическата задача може да изисква преразказване от името на неутрален разказвач. В този случай е необходимо да се имат предвид следните особености:

•              Основното глаголно време е сегашно време, използвано съвместно с други подходящи глаголни времена и/или наклонения.

• 

            Съдържанието на художествения текст се предава вярно и изчерпателно без разместване на последователността на епизодите.

          Когато дидактическата задача изисква преразказ от името на герой, необходимо е да се имат предвид следните особености:

•              Основното глаголно време е минало свършено време, използвано съвместно с други подходящи глаголни времена и/или наклонения.

•                Пишещият преценява на кои епизоди от сюжетното развитие героят е свидетел, както и степента на важност на отделните епизоди. В резултат на това моментите с по-голямо значение в развитието на действието се представят чрез подробен преразказ, а други моменти – чрез сбит преразказ.

•              По преценка на разказващия герой е възможно пренареждане на епизоди, което пренареждане трябва да се подчинява на логиката на художествения текст.

           За да бъдат спазени представените изисквания, особено важно е да се прочете внимателно условието на дидактическата задача и да се обмисли подходяща стратегия за писане на преразказа.

      

    

          Два преразказа на кандидат-гимназист с резултат 99 точки от 100 точки на Национално външно оценяване по български език и литература 

Череша с алени сърца

Станислав Стратиев

Преразказ от името на неутрален разказвач

            Когато разказвачът е бил още малък, на неговата улица е живял Човек, който никога не лъже.

            Къщата на този Човек е малка и боядисана в зелено.

            В двора има череша, която цъфти с бели цветове и единствена остава непокътната, когато зрее.

            Човекът, който никога не лъже, притежава и голям червен петел. Той спи на черешата и през пролетта изглежда, че отрупаното с цвят дърво има голямо алено сърце.

            Цялата улица познава Човека.

            Единствената стая на къщата му е пълна с картини – бели скали, жълти цветове, сребристи риби, мълчаливи лодки.

            Улицата много уважава Човека, който никога не лъже. Децата се питат защо не се показва в цирка като онзи, който тежи триста килограма и от панталоните му може да се направи корабно платно. Хората от цирка ще подканват народа да види голямата атракция – Човек, който никога не лъже.

            Вечер, когато слънцето залязва, той сяда в двора и говори с петела. Никой не знае за какво. Веднъж хората чуват, че Човекът пита птицата какво мисли за това, което й казва.

            Един ден петелът изчезва. Когато се прибира, Човекът който никога не лъже, го търси на черешата, а после претърсва и целия двор, но не го открива. Тогава сяда на старото си място на двора и се заглежда в звездите.

            Когато хората разбират, че петела го няма, се чудят кой ли го е откраднал. Не мислят, че е някой от тяхната улица, но може и да е, и това ги притеснява най-много. Човекът, който никога не лъже, ги успокоява, че птицата просто се е изгубила, и им казва да не се тревожат толкова за един петел.

            Улицата затихва непривично. От различните й краища ревват деца, а бащите, които ги бият, не знаят защо го правят, но чувстват, че трябва да се предприеме нещо.

            Нощта, която настъпва, е тъмна, без месец и звезди, като че ли някой е откраднал и тях. Не се чуват виковете на децата, които прикрепят котки за тенекии.

            На следващия ден съседите отляво носят на Човека, който никога не лъже, един червен петел. Те обясняват, че са го намерили при кокошките в своя двор. Човекът твърди, че това не е неговият петел, но хората настояват да го вземе. Убеждават го, че птицата е същата, само е леко променена, защото е била при кокошките.

            Тъкмо оставят петела и си тръгват, когато съседите отдясно носят още един. Разказват, че се е качил на черницата им, за да яде плодовете, и като е натежал, са го хванали.

            Още от вратата двама братя, които правят чехли, викат, че петелът е бягал, но са го уловили.

            Така до вечерта в двора на Човека, който никога не лъже, се събират единайсет петела. Те са големи, червени и важни. Хората качват всичките на черешата и тя се сдобива с единайсет големи алени сърца.

            Вечерта мъжете пият при бай Милан по случай намирането на петела и всеки претендира, че този, който е занесъл, е истинският.

            На другата вечер петелът на Човека, който никога не лъже, се появява. Щастлив, Човекът седи в двора си и дава петлите обратно на хората от улицата. Всички се радват, че птицата е намерена.

            Само повествователят не знае какво да мисли. Сутринта той е видял Човека, който никога не лъже, да купува от пазара един голям червен петел. Но не мисли дълго, защото той и другите отиват да берат череши от двора на Железничаря.

            Когато се връщат с виолетови лица от черешите, Човекът седи на двора и говори с петела. На улицата се чуват песни.

    „Майчина сълза” от Ангел Каралийчев

Преразказ от името на лястовичето

          Заромоля ситен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздове на лозата узряха, кожичките им взеха да се пукат. Моравото димитровче клюмаше цветовете си над спуканото гърне в градината. На дъното му, треперейки от студ и мъка, се бях сгушило аз, малкото лястовиче. Всички си отидоха. Мене оставиха в спуканото гърне, сложено в шумата, защото бях сакато птиче, не можех да летя. През лятото избухна пожар в къщата, под чийто навес майка ми беше свила гнездо. Преди да смогне да ме измъкне от огъня, един въглен падна в гнездото и ме парна по дясното крило. Тогава, още голо птиче, аз примрях от болка. Когато се свестих, бях в ново гнездо, а майка ми стоеше над мене с клюмнала глава. Най-напред се опитах да помръдна криле, но не успях, защото дясното беше изсъхнало.

            Търколи се лятото. Птиците се приготвяха да отлетят на юг. Лястовиците взеха да се събират по жиците и те заприличаха на броеници.

            Една сутрин възрастната лястовица ме свали в градината и ми рече, че ще отлети към топлите страни. Понеже не можех да летя, щяха да ме оставят в старото гърне в градината. Майка ми беше приготвила мека постеля от перушина. Заръча, като огладнея, да си кълва от пълната с плод градина. Благодарих й, че се е погрижила за мен, и се сгуших под крилото й, за да скрия горчивите си сълзи.

            Всички си отидоха. Заредиха се мрачни дни. Валеше дъжд. Натежалото от капките димитровче се наклони до входа на гърнето. На най-ниско намиращото се листо се появи една капка дъжд. Промълви, че всъщност е майчина сълза, уморена от дългия път. Разказа историята на краткия си живот. Родила се в дясното око на една майка лястовица, кацнала на голям параход, плаващ във Великия океан. Водата шумяла, вятърът духал силно. Кахърната птица с тих гласец помолила вятъра, ако минава през България, да навести сакатото й пиле, да му заръча да се пази от черния котарак в градината. Трябвало да му предаде още, че сърцето на птицата е изсъхнало от мъка по рожбата й. След като майката изрекла тези думи, сълзата й се отронила и вятърът я понесъл. След девет дни път, уморена, тя паднала на това димитровче. Искаше само да капне и да заспи.

            Тогава сърцето ми се обърна. Станах бързо и поех с човката си уморената капка. Затоплено от майчината сълза, се сгуших в перушината и заспах, благодарно.

     ПРИМЕРНИ ТЕКСТОВЕ ЗА ПРЕРАЗКАЗ 

С ДИДАКТИЧЕКСА ЗАДАЧА В ШЕСТИ КЛАС

Гарванът и лисицата

Жан дьо Лафонтен

            Един гарван кацнал на клона на старо дърво. В човката си стискал парче сирене. Видяла го хитрата лисица и привлечена от приятната миризма на сиренето, се спряла под дървото и рекла на гарвана:

            - Добър ден, мили ми благородни гарване! Възхищавам се на твоята красота! Ти си толкова прекрасен!

            Глупавата черна птица се заслушала с наслада в неочакваните похвали, а лисицата продължила да сипе ласкателства:

            - Приятелю, аз честно ще ти кажа, че ти си най-великолепната от всички птици. Ако гласът ти е така звучен, както са блестящи твоите пера, то без съмнение, ти си най-достойното за възхищение същество в цялата гора. Моля те, изпей ми нещо, за да чуя звънкия ти глас!

            Опиянен от похвалите, грозният гарван повярвал на користните слова на лукавата лисица и отворил човка, за да запее, а сиренцето паднало на земята.

            Хитрушата мигом го лапнала и казала:

            - Е, хвана се на въдицата! Друг път знай, че ласкателят изрича приятни думи и сипe похвали само за своя полза.

            Измамен и унизен, гарванът запомнил завинаги поуката.

                                         ЛОШ ДЕН ЗА ТЪРСЕНЕ НА СЪКРОВИЩА

МАРК ТВЕН

            Том гореше от нетърпение да потърсят съкровището в запустялата къща. Хък бе обладан от същото чувство, но изведнъж извика:

            -       Слушай, Том Сойер, знаеш ли кой ден сме днес?

            Том прекара наум дните на седмицата и бързо вдигна очи, изпълнени със страх:

            -       Божичко, това съвсем не ми е дошло на ум, Хък!

            -       И на мене също, но сега изведнъж ми хрумна, че е петък.

            -     Човек трябва да е много внимателен, Хък. Може да ни се случи нещастие, ако започнем такава работа в петък.

            -       Не „може”, а непременно ще се случи. Може да има щастливи дни, но петък не е от тях.

            -       Всеки глупак знае това. Не си ти първият, който го открива.

            -       Никога не съм казвал, че съм първият...

            -       Трябва да сме нащрек, Хък... Днес ще оставим съкровището и ще играем. Знаеш ли кой е Робин Худ, Хък?

            -       Не! Кой е Робин Худ?

            -       Той е бил един от най-великите мъже в цяла Англия   -   най-добрият. Бил е разбойник.

            -       Славно нещо! И аз искам да съм като него. Кого е ограбвал?

            -       Само шерифи, епископи, богаташи, царе, никога не е закачал бедните. Тях ги обичал. И винаги с тях делял богатството си поравно.

            -       Тогава трябва да е бил чудо човек.

            -       Чудо и половина, Хък! Той е бил най-благородният човек в света, казвам ти. Сега вече няма такива хора. Можел е с една ръка да набие когото и да е в Англия. И е можел от миля и половина да улучи със своя лък десетцентова монета точно в средата.

            -       Хей!

            -       А сега хайде да играем на Робин Худ  -  чудесна игра, аз ще те науча.

            -       Хайде.

            Така те играха на Робин Худ целия следобед , като от време на време поглеждаха към запустялата къща и разменяха по някоя и друга дума за утрешната си работа. Когато слънцето започна да залязва, те се запътиха за дома, пресичайки дългите сенки на дърветата, и скоро изчезнаха в гъстата гора на Кардифския хълм.

Из романа „Приключенията на Том Соейр”

       Озаглавете епизодите от книгата на Джералд Даръл „Моето семейство и други животни”, поместени в учебника по литература за 6. клас (откъси от четвърта глава „Бъчва със знания”), по следния начин: „Семеен спор”, „Уроци по математика”, „Уроци по география”, „Уроци по история” и „Уроци сред природата”. Направете сбит преразказ и преразказ от името на неутрален разказвач на епизоди по ваш избор. Използвайте откъси от трилогията на Джералд Даръл, посветена на остров Корфу и интересните преживявания на момчето и неговото семейство, за да поддържате в продължение на цялата учебна година способността си да преразказвате. Така ще постигнете съвършенство в това умение и с лекота ще успявате при съкратено представяне на информация (сбит преразказ), както и при подробно проследяване на събития през погледа на неутрален разказвач.  

СЕМЕЕН СПОР

       Едва се бяхме настанили в ягодовочервената вила и мама реши, че подивявам и че е необходимо да получа някакво образование. Но кой беше начинът да се осъществи това на един отдалечен гръцки остров? Както обикновено, когато изникнеше някой въпрос, цялото семейство се хвърляше с въодушевление да търси решението му. Всеки си имаше собствена представа кое е най-доброто за мене, затова всеки разговор за бъдещето ми като цяло се превръщаше в такъв разпален спор, че обикновено водеше до бъркотия.

-      -  Има време да се образова  -  казваше Лесли.  -  В края на краищата нали знае да чете? Мога да го науча да стреля, а ако купим лодка, ще го науча да гребе.

      -  Но, миличък, това няма да му е от голяма полза по-късно  -  подчертаваше мама и разсеяно добавяше:  -  Освен ако не отиде, да речем в Търговския флот.

      -  Смятам, че е задължително да се научи да танцува  -  казваше Марго.  -  Иначе ще израсне като онези ужасни дангалаци с отрязани езици.

      -  Да, миличка, но с това можем да почакаме. Джери трябва да получи някаква основа в неща като математика, френски… Пък и правописът му е отвратителен.

      -  Литература!  -  казваше убедено Лари.  -  Това му трябва. Добра, солидна основа по литература. Останалото ще дойде от само себе си. Насърчавах го да прочете някои хубави книги.

     (...)

      -  Миличък, разбери, караниците ви няма да решат въпроса. Според мене имаме нужда от човек, който да преподава на Джери и да развива интересите му.

      -   Изглежда, че Джери има само един интерес  -  каза с горчивина Лари.  -  Някаква ужасна страст да запълва времето си със зверове. Не смятам, че трябва да бъде насърчаван в това. В живота и бездруго има толкова опасности… Но това е просто някакъв период. До четиринайсетата си година ще престане да се занимава с животни.

      -   Джери е в този период от двегодишната си възраст насам  -  каза мама.  -  И никакви признаци не дава, че ще престане някога.

      -   Е. в случай че настояваш да се натъпче с безполезна информация, предполагам, че Джордж може да се опита да го обучава  -  каза Лари.

      -   Това се казва щастливо хрумване  -  каза доволно мама.  -  Би ли отишъл при него? Мисля, че колкото по-рано започне Джери, толкова по-добре.         

      Стоях в здрача под отворения прозорец, прегърнал рунтавия врат на Роджър, и слушах с интерес, в който бе примесено и възмущение, семейното обсъждане на съдбата ми. Когато решението беше взето, зачудих се малко кой е Джордж и защо да е толкова необходимо да вземам уроци. Сумракът бе натежал от аромата на цветя, а маслиновите горички изглеждаха черни, тайнствени и привлекателни. Забравих за непосредствената опасност  -  че се готвят да ме образоват  -  и се отправих с Роджър из гъстия къпинак на лов за светулки.

      Открих, че Джордж е стар приятел на Лари, дошъл на остров Корфу, за да пише. В това нямаше нищо необикновено, защото по това време познатите на Лари бяха все писатели, поети или художници. Нещо повече  -  на Джордж дължахме идването си в Корфу  -  написаните от него хвалебствени писма за острова бяха убедили Лари, че това е единственото място, където можем да живеем.

                                УРОЦИ ПО МАТЕМАТИКА

       -  Така, така  -  мърмореше Джордж и прекарваше дългия си показалец по внимателно изготвената програма.  -  Да, да… математика. Ако не се лъжа, занимахме се с херкулесовата задача да установим колко време е необходимо на шестима души да издигнат една стена, ако трима души я издигат за една седмица. Струва ми се, че отделихме на този въпрос почти толкова време, колкото е било необходимо за построяването на стената. Както и да е… може би формата на задачата те смущава, а? Да видим дали не можем да я направим по-занимателна…

       Той свеждаше замислено поглед над тетрадката с упражнения и подръпваше брадата си. После изписваше условието по нов начин с едрия си ясен почерк.

-      Ако две гъсеници изяждат за една седмица осем листа, за колко време четири гъсеници ще изядат същия брой листа? Хайде, заеми се с това.

      Докато аз се занимавах с явно неподлежащата на решаване задача за апетита на гъсениците, Джордж си намираше друго занимание. Той отлично се фехтуваше, а същевременно се бе наел да изучи някои от местните селски танци, към които имаше страст. Затова, докато чакаше да направя сбора, обикаляше из сумрака на стаята и упражняваше позиции от фехтовката или сложни танцови стъпки  -  навик, който ме разсейваше, да не кажа нещо повече, и на който винаги отдавам неспособността си да се справям с математиката. Дори сега, ако сложите пред очите ми една проста сметка, тя веднага извиква спомена за дългурестото тяло на Джордж, което се поклаща и върти из слабо осветената стая. Той пригласяше на танцовите си упражнения с плътно и фалшиво тананикане, наподобяващо кошер с обезумели пчели.

       -  Там-татам-татам… та-ра-ра-ра-там-та-ра… левият крак отгоре… три стъпки надясно… там-татамта-там-рарам… назад, завъртане, приклякване, изправяне… тири-рири-па-ла…  -  бръмчеше гласът му, а той крачеше и правеше пируети като тъжен жерав.

       После внезапно тананикането спираше, погледът му ставаше твърд като стомана и той заставаше в положение на отбрана, като насочваше въображаемата шпага към въображаемия враг. Очите му се присвиваха, очилата блясваха и той помиташе противника си назад през цялата стая, като ловко избягваше мебелите. Когато притиснеше врага в ъгъла, Джордж започваше да подскача и да се върти около него, подвижен като оса  -  пронизваше го, отстъпваше и нападаше. Почти виждах блясъка на стоманата. После идваше заключителният миг  -  светкавичното движение нагоре и настрани, с което приклещваше оръжието на противника и умело го избиваше на една страна, след това бързо изтегляше шпагата си и с точен удар я забиваше право в сърцето на врага. През цялото това време аз го наблюдавах, без да мога да откъсна очи, забравил за тетрадката пред мене. Математиката не беше от предметите, в които имахме успех.

                          УРОЦИ ПО ГЕОГРАФИЯ

       По география постигнахме по-голям напредък, защото Джордж съумяваше да придаде по-зоологична окраска на уроците. Рисувахме гигантски карти с нагънати планини, а после попълвахме най-интересните места, като правехме и рисунки на по-вълнуващата фауна, която се намира там. Така за мене най-важните продукти на Цейлон бяха тапирите и чаят; на Индия  -  тигрите и оризът; на Австралия  -  кенгуруто и овцете;  а сините извити течения, които рисувахме през океаните, носеха китове, албатроси, пингвини и моржове, както и урагани, попътни ветрове, хубаво и лошо време. Картите ни бяха произведение на изкуството. Главните вулкани изригваха такива огньове и искри, че човек се боеше да не би да подпалят хартиените континенти; световните планински вериги бяха толкова сини и бели от ледове и сняг, че ни побиваха тръпки само като ги погледнехме. В кафявите ни, напоени със слънце пустини имаше купища гърбести камили и пирамиди; прокрадващите се ягуари, гъвкавите змии и начумерените горили с мъка си пробиваха път през гъсти и пищни тропически гори, а по пътя им мършави туземци лениво изсичаха нарисуваните дървета и разчистваха полянки  -  явно с цел там с несигурни букви да бъде изписано „кафе” или например „зърнени храни”. Реките ни бяха широки, сини като незабравки, целите в лунички от канутата и крокодилите. Океаните ни бяха всичко друго, но не и празни  -  там, където не бяха разбушувани от яростните бури или не бяха събрали води за някоя будеща страх приливна вълна, надвиснала над отдалечен и покрит с недорасли палми остров, те бяха пълни с живот. Добродушни китове позволяваха на непригодени за плаване галеони, въоръжени с гора от харпуни, да ги преследват неумолимо; любезни октоподи с невинен вид нежно прегръщаха малки лодки с пипалата си; китайски джонки с жълтеникав екипаж бяха следвани от опасни, страшно озъбени акули, а ледените полета, гъсто населени с полярни мечки и пингвини. Това бяха карти, които имаха свой живот, карти, които човек може да изучава, да не одобрява или да внася поправки; накратко  -  карти, които наистина имат смисъл.

                             УРОЦИ ПО ИСТОРИЯ

      Опитите ни с историята отначало не бяха особено успешни, докато Джордж не откри, че като добавя за гарнитура множество факти със зоологическа окраска и ги поръсва с напълно странични подробности, успява да ме заинтересува. Така аз станах специалист по някои исторически данни, които, доколкото зная, дотогава не са били установявани. Затаил дъх, урок след урок следях пътя на Анибал през Алпите. Причината, поради която той извършваше такъв подвиг, и това, което възнамеряваше да прави, когато ги прекоси, бяха подробности, които почти не ме засягаха. Нищо подобно  -  интересът ми към тази според мен лошо замислена експедиция се криеше във факта, че знаех по име абсолютно всеки слон. Знаех също, че Анибал е отделил специален човек не само да храни животните, но да им раздава мехове с топла вода, когато времето се застуди. Този интересен факт явно се беше изплъзнал на по-сериозните историци. Друго, което повечето исторически книги почти никога не споменават, е, че първите думи на Колумб, когато стъпил на американския бряг, са били: „Боже господи! Погледнете  -  ягуар!”. Възможно ли е при такова въведение човек да не изпита интерес към историческите събития по земята? И така, Джордж, затрудняван от неподходящите книги и неподатливия ученик, се стремеше да направи преподаването си интересно и времето на уроците минаваше незабелязано.

УРОЦИ СРЕД ПРИРОДАТА

      Джордж разумно въведе нова система  -  уроци сред природата. Някои сутрини пристигаше с голяма мъхеста кърпа и двамата се отправяхме през маслиновите горички нагоре по пътя, наподобяващ килим от бяло кадифе под слоя прах. После се отклонявахме по една козя пътека, която минаваше по билото на неголеми скали, докато стигнехме до усамотено заливче във формата на полумесец, заобиколено от ивица бял пясък. (…) Събличахме се под маслиновите дървета, нагазвахме в топлата бистра вода и се отпускахме по корем над камъните и храстите от водорасли, като от време на време се гмуркахме, за да извадим на повърхността нещо, което привличаше погледа ни…

      (…)

      (…) Джордж изведнъж проумяваше, че всичко това, макар и твърде приятно, едва ли може да се приеме за образование в точния смисъл на думата, затова се връщахме към плитчините и лягахме там. Тогава урокът продължаваше, а ятата дребни рибки се събираха около нас и леко се опитваха да захапят краката ни.

      -   Значи, така, френският и британският флот бавно се приближавали, за да поведат морска битка от решаващо значение за войната. Когато врагът бил забелязан, Нелсън бил на мостика и наблюдавал птиците през телескопа… Вече бил предупреден за приближаването на французите от една дружелюбна чайка… Какво?... Ами струва ми се, че е била голяма черногърба чайка… И корабите започнали да маневрират, да обикалят един около друг… естествено, по онова време не можели да се движат бързо, всичко ставало с платна… Нямало мотори… Не, и външни мотори не е имало. Британските моряци малко се тревожели, защото французите им изглеждали много силни, но когато видели, че Нелсън ни най-малко не се вълнува от това и че седи на мостика и слага етикети на колекцията си от птичи яйца, решили, че наистина няма от какво да се боят…

       Морето беше като топла копринена завивка, която плавно носи тялото ми насам-натам. Нямаше вълни, а само това нежно подводно движение  -  пулсът на морето, което леко ме люлееше. Около краката ми проблясваха и трепкаха разноцветни рибки и се изправяха на глава, когато се опитваха да ме захапят с безплътните си венци. В оклюмалите маслинови горички цикадите тихо си шепнеха.

-        … И отнесли Нелсън долу колкото се може по-бързо, за да не разбере никой от екипажа, че е улучен… Бил смъртоносно ранен, останал да лежи в трюма и докато битката на палубата все още бушувала, той прошепнал последните си слова: „Целуни ме, Харди…”. А после издъхнал… Какво? А, да. Ами той вече бил казал на Харди, че ако се случи нещо с него, може да задържи сбирката с яйцата… Да… Макар че Англия изгубила най-добрия си моряк, битката била спечелена и това имало дългогодишни последствия за Европа…

        Някоя избеляла от слънцето лодка прекосяваше залива, карана от застанал на кърмата почернял рибар с окъсани панталони, който въртеше във водата гребло, подобно на рибешка опашка. Той лениво вдигаше ръка за поздрав и по неподвижната синя повърхност се донасяха жалостивото поскърцване на въртящото се гребло и мекият плясък от потапянето му в морето.    

                         ДА РАЗГОВАРЯМЕ

         Джералд Даръл е известен природозащитник, който проявява грижа за опазването на застрашените диви животни в естествената им среда. И не само той! Още през миналия век много смели хора изследват животните отблизо, борят се против избиването и прогонването им, отдават целия си живот на тяхната защита. Ето и някои от тях:

       Ето ме, четиридесет и осем годишен, да седя в мрачното утро на 11 декември 1957 г. в нашия едномоторен самолет… Кормилният лост е между коленете ми, моят син до мене също държи лоста между коленете си.    Чувствам се малко потиснат. В началото сме на 10 000-километров полет през Средиземно море, пустинята, Египет, Централна Африка до Екватора…

       Нашата цел е да обясним на милиони хора в Европа и Америка, че лъвовете и слоновете, носорозите и жирафите  -  създания, на които всеки човек се удивлява, изчеват все повече и повече и че последните им убежища  - националните паркове и резерватите, стават все по-малки по територия…     В степите на Серенгети пасели над един милион едри диви животни, чиито огромни стада се намират почти винаги в движение. Веднъж, докъдето погледът стига, се редят една до друга антилопи гну, после същата тази площ остава за няколко месеца без животни, опустява напълно… Никой обаче досега не е имал нужните средства да проследи тези животни при тяхното странстване… За такива изследвания властите нямат пари. Впрочем коя ли власт по земното кълбо има пари за лъвове, жирафи, зебри и антилопи гну?

       Тогава ние лежахме на нашия мансарден балкон с вдигнати високо на парапета крака и напрегнато умувахме как може да се изясни загадката на странстванията на животните.

       -  Трябва да се научим да летим!  -  заяви неочаквано Михаел.

       Бернхард и Михаел Гжимек, из „Серенгети не трябва да загине”

       (превод Н. Йовчев и Р. Вълчанова)

         ДА ОБОБЩИМ

         Герои: английско семейство, което се преселва на остров Корфу  -  майката, Лари, Лесли, Марго и десетгодишният Джери; приятел на Лари  -  Джордж, приема трудната задача да бъде учител на Джери.

         Светът на Джери: десетгодишното дете изпитва силен интерес към природата и животните; наблюдава ги, изучава ги, свърва всичко с тях и възприема целия свят чрез тях.

         Образованието: вниманието на Джери към учебните предмети може да бъде задържано само ако учителят внася (измислени от самия него) подробности от природния свят.

          Светът на творбата: разказан през погледа на десетгодишното момче, светът на творбата е изпълнен с очарование, хумор и любов към природата.

          НАПИШЕТЕ ЕСЕ:

       Очарование или разочарование е да живееш пет години  -  между осмата и тринайсетата  - на далечен остров със семейството си

       
       Какво трябва да бъде отношението към животните, а какво е в действителност

ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА

ПРЕГОВОР ОБОБЩЕНИЕ

       Направете описание на българската земя, като изхождате от Иван-Вазовото стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!”.

       Обобщете представата си за човека и природата, основавайки се на своите разсъждения, съчинения и преразкази, породени от срещата ви с Любен-Каравеловата творба „Хубава си, моя горо”, Иван-Вазовото стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!” и изпълнените с хумор към хората и любов към животните книги на Джералд Даръл.

     

ЧОВЕКЪТ И ИЗКУСТВОТО

Литература в шести клас през месец декември

Реалност и измислица

Oткъс от творбата на Елин Пелин 
„Косачи“ 

         Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.

         Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените ѝ недра.

         От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна тишината:
        -    Ан-дре-я-я-я, Ан-дре-я-я!

        -    Ида, и-даа! – отзова се друг отдалече.

         След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната слаба светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мярнаха хора. Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано.

        Лазо, сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъня и потикваше съчките. Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня, уморени гледаха играта на пламъка и мълчеха. Най-старият от тях, петдесетгодишен мъж, беше подпрял глава на жилестата си, гола до лакът ръка, тъмнобляскава като желязо, и пушеше замечтано. Срещу него лежеше Благолажът. Той постоянно шаваше и се мъчеше да скрие краката си под късия ямурлук. Русите му чорлави мустаци взимаха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играеха хитри и умни очи.

         -    Какво замълча, Благолаж? Карай де – каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.

         Благолажът поглади бялото мъниче, което лежеше пред него на купче, шавна още веднъж и почна:

         -    Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря… Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало! Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.

         -    Ей! – въздъхна Лазо.

         -    Мълчи! – обадиха се другите.

         -    Много лъже – рече Лазо.

         Благолажът го погледна право в очите.

         -    Това е приказка, бе хлапе.

         -    Бабини деветини… измислици! – рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.

         -    Това е приказка, разбираш ли – рече твърдо Благолажът и настави: Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?

         -    Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? – отговори Лазо.

         -    Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.

    Истината е, че любовта е абсолютната, най-висока цел, към която може да се стреми човек.

                 Виктор Франкъл „Човекът в търсене на смисъл”

                                

         Обърнете внимание на следното изречение на Благолажа в спора му с Лазо: „И току-виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потъваш в него и отидеш…”. Какво в постъпките на Лазо потвърждава думите на Благолажа?

Измислиците са колкото далеч от действителността, толкова и от лъжата.

Елиф Шафак „Дворецът на бълхите”

Лъжата обръща истината наопаки. А пък измислиците я смесват с истината, така че е трудно да се разграничи едното от другото.

Елиф Шафак „Дворецът на бълхите”

     Как разбирате прякора на героя  -  какво според вас изразява и означава името Благолаж? Съдържа ли се в него преплитане на истината и измислицата, задължително за всеки народен разказвач на приказки?

     Какво е за вас измислицата в художествените творби  -  приказките, песните, книгите, филмите? Има ли тя, или не връзка с вашия живот и вашето отношение към света? Към каква истина за самите вас води нейното въздействие? Разсъждавайте върху тези въпроси и давайте примери, за да обосновете мнението и разсъждението си. Може да си послужите с вече прочетените в 5. клас приказки „Грозното патенце” на Андерсен и „Котаракът в чизми” на Шарл Перо.

     Нека всеки за себе си отговори:

     Четете ли книги извън учебната програма по литература?

     Четете ли за удоволствие?

     Посещавате ли концерти, театрални постановки и художествени галерии? Защо?

     ОБОБЩЕНИЕ

     Герои: Благолажа, мъдър познавач на народния живот и изкуство; младият Лазо, Стамо, косачите край огъня.

     Сюжетът: в „Косачи” е изобразена само една случка  -  Благолажа разказва край огъня приказката за хубавица, която умъртвява от любов, и изпява песента за невярната Стоянова булка; след разговор за истината и измислицата младият Лазо напуска другарите си, за да потвърди любовта си.

     Основна идея: за майсторството на изкуството, което въздейства на слушателя и го кара „да разбере, че е човек”.

ЛИТЕРАТУРНИ РОДОВЕ
ЕПОС	ЛИРИКА	ДРАМА
разказ и описание на външен свят	изразяване на вътрешен свят	показване на действия
събития, действия, конфликти	мисли, чувства, състояния	постъпки, жестове, мимика

ЖАНРОВЕ НА ЕПОСА
приказка	легенда	предание	басня	разказ	повест	новела	роман

ЖАНРОВЕ НА ЛИРИКАТА
ода	елегия	балада

ЖАНРОВЕ НА ДРАМАТА
комедия	трагедия

ЖАНР  -  вид произведение на изкуството, което се отличава със свои специфични особености.

КОМПОЗИЦИЯ  -  един от съществените елементи на художествената форма, който има организираща роля. Композицията е постройката на литературната творба. Чрез композицията всяка сцена, действие, образ в произведението заемат определено място,  съобразно със значимостта си и в съчетание с други градивни единици на художествената творба.

СЮЖЕТ   -  система от събития в епически, лиро-епически и драматически литературни видове, която позволява да се разкрият характерите на героите и участието им във възникналите конфликти. Сюжетът е съставен елемент на съдържанието в художественото произведение.

     Разказът и повествователят

     Разказът е кратка повествователна форма, в която има завършена история, ярък сюжет. Героите са малко, а времето и мястото на действието  -  ограничени. Важно е и кой представя историята. Най-лесният отговор би бил  -  авторът, разбира се. Това за разказа „Косачи” означава да си представим, че докато четем, самият Елин Пелин се намира в тракийското поле, при косачите, край огъня и реката. Но ние не си представяме това  -  по-скоро виждаме в съзнанието си Елин Пелин, който седи на писмената си маса и изпод ръката му върху листа изплуват думите за тракийското поле, чудната лятна нощ, огъня и косачите.

     Кой говори в художествения текст? Ние не го виждаме, но неговият поглед вижда и разказва всичко  -  и нощта, и природната картина, приближава се до огъня и отблизо описва в детайли хората и природата. Него наричаме ПОВЕСТВОВАТЕЛ. Той е онзи образ на автора, който изплува пред нас от изобразения от него свят. Затова и в различните творби на един и същи автор повествователят може да има различна позиция и гледна точка.

     Повествователят може да говори от трето лице, както е в разказа „Косачи”  -  тогава той е „над” картините и хората, които описва, защото вижда всички тях едновременно и последователно (и тогава е по-трудно да направим разликата между него и реалния автор). повествователят може и да е герой в творбата и да говори от първо лице в изобрзения от него свят  -  тогава едва ли можем да го възприемем като еднакъв с автора. Така е в „Моето семейство и други животни”, където повествователят говори от първо лице  -  нали не бихме могли да наречем десетгодишния Джери автор на творбата?

Пейзаж

Пейзаж е френска дума, означаваща „картина, която изобразява природа” в изобразителното изкуство, а също така „описание на картини от природата в литературно произведение”. Според характера на изобразеното пейзажите могат да бъдат планински, равнинни, морски… В по-ново време говорим и градски, и за индустриален пейзаж.

Пейзажът

Представя времето и мястото на действието.

Разкрива преживяванията на героите, техните мисли и чувства.

Засилва емоционалното въздействие на творбата.

Помага да се осмислят посланията на текста.

В съзвучие е с мислите и преживяванията 

на героите или 

в контраст с емоционалното им състояние.

         ОПИСАНИЕТО НА ПЕЙЗАЖ В ХУДОЖЕСТВЕНА ТВОРБА е ученически текст, в който се изразява собствената представа за описаните природни елементи.

     При описанието на пейзаж в художествен текст се използва сегашно време.

     Примерен вариант можете да прочетете от авторите на посочения учебник по литература.

     Обърнете внимание на първите изречения в разказа „Косачи”: Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.

        Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените ѝ недра.

     В тях е изобразен един от най-известните пейзажи в българската литература. На какво се дължи неговото въздействие върху читателите?

     На кои места от развитието на действието в разказа „Косачи” повествователят изобразява пейзажи?

      Извадете от текста на Елин-Пелиновата творба примери за олицетворение, което изразява връзката между човешкия и природния свят.

 ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ

        (ПЕРСОНИФИКАЦИЯ)

        При този вид метафора признаци, качества, действия на ЧОВЕКА  се пренасят върху неодушевени предмети или отвлечени понятия (истина, лъжа, добро, зло). Така те сякаш оживяват  -  превръщат се в одушевени същества.

ПРИМЕРИ

        През прозореца гледат звездите  -  на предмет се приписва действие на човек.

     О, майко моя, родино мила...   -  предметът се уподобява на човек.     Отвлечено понятие се уподобява на човек: По този въпрос истината ще проговори  рано или късно.

         Веднъж Лъжата казала на Истината:

- Хайде да се сдобрим. От теб се иска само едно – когато аз говоря, ти ще мълчиш.

Често се използва терминът ОДУХОТВОРЯВАНЕ. Той е по-уместен за неодушевени предмети или за явления, на които се приписват прояви на живи същества. Когато на животни или на предмети се придават човешки качества, подхожда да се говори за олицетворение.

МЕТАФОРА

     От гръцки – пренасяне, преносен израз.

Названието на един обект (предмет, признак или действие)

СЕ ПРЕНАСЯ  върху друг обект (предмет, признак или действие)

въз основа на СХОДСТВО между тях.

МЕТАФОРАТА   се   открива  чрез  КОНТЕКСТА.

Разгледайте следния пример: Върху нея падаха златните лъчи на слънцето. Обект на метафорично назоваване са лъчите на слънцето. Те са определени от прилагателното златните, което е употребено в преносен смисъл и това се изяснява  в рамките на контекста на изречението.

        Сравняват се следните признаци:  1. Жълтият цвят на слънчевия лъч.

                                   2. Жълтият цвят на златото.

         Названието на втория признак се пренася върху първия въз основа на сходство между тях. Създава се метафоричен епитет, който характеризира образно обекта на речта (лъчите на слънцето) и играе експресивна роля. Сравни: Върху нея падаха жълтите лъчи на слънцето.

                                 Върху нея падаха златните лъчи на слънцето.

Метафоричният образ се изгражда чрез СЪПОСТАВЯНЕ, чрез СРАВНЯВАНЕ

на два предмета, два признака, две действия, затова метафората се възприема

като СКРИТО СРАВНЕНИЕ.

Метафората е дума или израз, но тя постига своята образност във връзка с другите езикови средства в контекста на цялото изречение, на микротекста или на цялостния текст.

     Пейзажът в разказа на Елин Пелин „Косачи” е одухотворена картина на чудна лятна нощ край Марица. Описанието е изпълнено с живот, сякаш природата е пълноправен участник в сюжетното действие.  

ИЗКУСТВОТО

Изкуството е необятно и безгранично. За него няма недостъпни светове. То е проникновен поглед в миналото, настоящето и бъдещето, в най-съкровените душевни преживявания. То е израз на мъдрост, която се съхранява в неговия образен свят. Изкуството е художествена условност, която носи най-вярното знание за света  -   знанието за истинските ценности в човешкия живот.

Изкуството е изява на въображението, на ума, на творческата сила на човека. То е различно от реалността и едновременно с това приличащо на нея, но със сигурност друг, нереален свят, колкото и да са приблизителни изобразените предмети, чувства и преживявания до действителните. Те са образи, тоест представи за чувствата, желанията, мечтите, които хората могат да преживяват.

Изкуството е условен свят, който носи знание за реалния. То концентрира в своите картини, книги или музикални творби мисълта на философите. То е израз на мъдростта. Изкуството „говори” за вярата на хората, за борбите и устремите им в общочовешка валидност, без да се съобразява с дребнавостите и пристрастията на публичния и ежедневния живот. То въплъщава знанието за истинските ценности: свободата, справедливостта, мъдростта.

Изкуството е предизвикателство за емоциите на човека. Застанал пред картината или пред книгата, вслушан в музиката, образованият човек може да открие неподозирани истини, да преживее чувства, които никакви други ситуации не могат да предизвикат.

Изкуството е памет за събития, личности, за развитието на човечеството. Човекът е подвластен на неизменния кръговрат между живота и смъртта, но неговата мисъл живее в творбите на художниците, писателите и композиторите. Те са носители на безсмъртния човешки дух.

Изкуството е „пътуване” през времето. То  може да прави  „скок” в миналото и в бъдещето, да „доведе” древността и да прозре в предстоящите векове.

Изкуството не е подвластно на никакви граници. То е израз на пълната свобода на човешкия дух, на хармонията между човека и света. То разкрива силата и  богатството на въображението, въплъщава дълбочината на мисълта, удостоверява  тържеството на духовността.