ПРЕКРАСНОТО

ПРЕКРАСНОТО

АЛТЕРНАТИВНА ШКОЛА ЗА ЛИЧНА ИЗЯВА

АШЛИ

София, ул. Ген. Кирил Ботев 5
тел. 088 988 7871

       ПРЕКРАСНОТО  е най-съществената и смислово обемна естетическа категория, в отношение към която се мислят останалите. За разлика от КРАСИВОТО, което се свързва повече с външността и нейната изменчивост във времето, ПРЕКРАСНОТО („ПРЕ-КРАСИВОТО”) се свързва с идеята за някаква неизменна същност.

       Още в древността ПРЕКРАСНОТО се отъждествява с хармонията като съгласуване на несъгласуваното. Според Платон (427 г. пр.н.е. — 345 г. пр. н. е.)  ПРЕКРАСНОТО е абсолютна, неизменна категория  -  умопостижима идея. Аристотел (384–322 пр.н.е) оспорва метафизичната идея на Платон и посочва като основни признаци на ПРЕКРАСНОТО съразмерността, определеността и целостността на сетивно възприемания свят.

       За Средновековието Бог е абсолютната красота, чиито характеристики са целостността (несъставността)  -  съвършенството, пропорцията или съзвучието, ясността. Ренесансът (приблизително от 14 век до 17 век) вижда в природата  - първично, абсолютно начало, ПРЕКРАСНОТО като съзвучие, съгласуваност на частите в цялото, хармония. Класицизмът (XVII век) ревизира ренесансовите постановки, противопоставяйки им идеята за духовното начало като хармонизиращо материята.

       Имануел Кант (1724 – 1804), представител на немската класическа естетика, обсъжда не обективните признаци на ПРЕКРАСНОТО, а субективните условия за неговото възприятие и природата на естетическото съждение. ПРЕКРАСНОТО според него не е свързано с истината, доброто, ползата. Естетическото съждение се характеризира с незаинтересованост от реалното съществуване на предмета  -  то е любуване на „чистата форма”; с всеобщност и необходимост без логическо обосноваване; с целесъобразност, свободна от представата за някаква практическа цел.

       Георг Хегел  (1770-1831), друг немски философ, определя ПРЕКРАСНОТО като чувствен израз на идеята на Абсолютния разум. В природата тази идея се разкрива в правилността, симетрията, законосъобразността, хармонията и т. н. Понеже природата е лишена от духовно-идеалното начало, природната красота се явява второстепенен, нисш вид. Само в изкуството идеята за ПРЕКРАСНОТО  се изразява адекватно, като идеал.

       Доколкото като естетическа категория ПРЕКРАСНОТО зависи от отношението на човека към нещата, от неговата мяра, то представлява динамична, историческа категория и не може да бъде дефинирано като непроменлив, абсолютен, „вечен” феномен.