След всичко това - започнах аз - уподоби нашата човешка природа според знанието и незнанието на следното. Представи си хора в някакво подземно пещероподобно жилище, което има открита и дълга пролука за светлината по цялата пещера. Нека в него да живеят хора от детинство с така поставени на нозете и на шията окови, че като се намират тук, да виждат само това, което е пред тях, без да могат да обръщат главите си поради оковите. Светлината да им идва от огън, който да гори отвисоко и далече зад тях, а между огъня и затворниците да има път; по неговата дължина си представи издигната стена, както издигат фокусниците преграда пред зрителите, над която показват фокусите си... Представи си сега край тая стена хора, които носят различни вещи, стърчащи над стената, статуи на хора... Нима ти смяташ, че тия затворници както у себе си, така и помежду си са видели нещо друго освен сенки, които падат от огненото сияние върху срещуположната пред тях стена на пещерата?
ПЛАТОН, ДЪРЖАВАТА, Седма книга
СЕНКИ
ПЕЙО ЯВОРОВ
На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там, зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта... Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.
Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би
- от що се те боят?
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат...
И пак, един пред друг, един за друг стоят.
Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят;
- те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина...
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!
