ГЕО МИЛЕВ
МАЙ
1
Някога имаше пролет и лято
и всички сезони.
Някога имаше май.
Някога с първия топъл дъх
на пролетните морета прелитаха в шумни дъги лястовички, прелитаха влюбени
славеи -
и румени рози цъфтяха пред всеки прозорец.
Някога…
Никога!
Никога не е имало пролет и
май -
и лястовички, и влюбени славеи, и рози пред всеки прозорец. Никога не е
имало радост. Никога не е имало щастие. Никога не е имало идилия, никога
Теокрит и Виргилий.
Лястовички и славеи има
само в учебника по зоология. Рози цъфтят само по картините. А май е порой от
небесна вода, която облива калните улици
- неспирно, ден и нощ - в
мрака на глуха, влажна нощ, когато покрай тъпата светлина на изоставен посред
безлюдната улица фенер минава с широки крачки черен силует на работник с торба
на гръб, а след него подбягва разплакано дете.
Кой бърза тъй късно през дъжд и мрак?
2
Кой вижда слънцето -
ослепен от алхимическите блясъци на фабричните пещи?
Кой вижда лазура, замрежен
от черните комини на фабриките?
Кой знае сладостния аромат
на розите и пъстрите цветя в полето
- задавен от саждивия пушек на
комините, от бензинния дъх на моторите и тежките масла на машините?
Кой чува серенадите на
славеите посред лунната тишина на парковете, дето над прозрачни басейни
въздишат мраморни нимфи и пухтят от ревност зеленясали тритони, кой -
оглушен от писъка на фабричните сирени, от плющенето на ремъци и колела
и равномерния бой на чукове?
Кой сред виолетови летни
нощи съзерцава високите тайни на звездите
- прикован с гвоздеите на грижата
върху черния кръст на труда?
Няма рай. Никога май.
Смъртоносно.
Мъртва усмивка на
естеството. Нито утешителния шъпот на самотата.
3
Всички пътища водят в Рим.
Само един води в рая: пътя на Свободата.
4
Вий, които не виждате
слънцето - вам е обещано слънце, ново слънце, по-голямо,
по-велико и незалязващо: вашето, бъдещото слънце: ето неговия изгрев в
пурпурния блясък на вашите майски знамена.
Вий, които не виждате
небесния лазур и не чувствате прохладния повей на небето - вам
е обречено небе, ново небе: ето неговия прохладен лъх във веенето на вашите
майски знамена, веещи с нежните ветрове на лазурния въздух, гърмящи с пурпурна
гръмотевица на небето.
Вий, които не сте видели
рози, ни поле с ярки цветя, мак, ружа и божур
- ето рози и божур, ярки цветя,
които не увяхват, в червения цъфтеж ма радостните майски знамена.
Вий, които не чувате
примиращите от възторг плачове на страстните славеи посред лунната тишина на
паркове и романтически гори, нито тамбурините на лястовички, нито волните
маршове на косове - ето песен и радост на птици безбройни в
плясъка на празничните знамена на труда.
Вий, които не виждате
звездите, замъглени от дима на големия град, и не четете техните тайни - ето
всички тайни, разтрошени и озарени от блясъка на червените майски знамена.
Хиляди знамена,
безброй - развени над нашето празнично шествие.
Другари, братя, народ.
5
Хиляди знамена, безброй.
Вий, милиони, безбройни,
безименни.
Тръпне земята под вашето
мъжествено шествие. Над вас се люлеят, океанно бучат -
безкрай - червените знамена на май и труда, и великото
бъдеще.
Издигнете сърцата!
Издигнете очите! Вижте: пред вас се разтваря зората -
пурпурна над безбройните пурпурни, океанно бучащи знамена…
Зората на новия ден - на
Новия Ден.
Огнеструйна се лее над
новата земя Бъдеще, която се разкрива червена пред нашия път. Червената
обетована земя на Свободата. Ханаан на Труда.
Вий, милиони, влезте.
В червения Ханаан на
Труда, дето човекът стъпва върху престола на бога.
