СОФИЯ, ул. ГЕНЕРАЛ КИРИЛ БОТЕВ 5
Шекспир
Сонети
Lo, in the orient when the gracious
light
Lifts up his burning head, each
under eye
Doth homage to his new-appearing
sight,
Serving with looks his sacred
majesty;
And having climb’d the steep-up
heavenly hill,
Resembling strong youth in his
middle age,
Yet mortal looks adore his beauty still,
Attending on his golden pilgrimage:
But when from highmost pitch, with
weary car,
Like feeble age he reeleth from the
day,
The eyes (‘ fore duteous) now
converted are
From his low tract, and look
another way:
So
thou thyself out-going in thy noon,
Unlook’d
on diest unless thou get a son.
Денят показва своя румен
лик
с лъчистите черти на
божество.
И всички срещат гордия
светлик
с нескривано, сърдечно
тържество.
Когато той във своя зрял
разцвет
възкачи онзи син небесен
рът,
очите ни с какъв дълбок
привет
го следват дълго в златния
му път.
Но щом без мощ, с угаснали
лъчи
закрета той с превити
рамена,
то същите възторжени очи
се впиват вече нейде
настрана.
И ти така, в сина си съхранен,
срещни във него утрешния ден.
Превод
Владимир Свинтила
Виж, в росна утрин
слънцето когато
по източния хълм се
възкачи,
как всички към венеца му
от злато
отправят верноподани очи.
И сетне, като царствен
юначага,
щом стигне то небесния
зенит,
пак погледът на всички се
протяга
със почит към сияйния му
вид.
Но привечер, когато -
старче жалко -
заслиза то по западния
път,
о, как очите, верни преди
малко,
от прежното величие
странят!
Без син останал, знай, и теб очаква
съдба със таз на слънцето еднаква!
Превод
Валери Петров
Щом горното око заизвисява
горящо чело, земните очи
покланят се пред новата му
слава
и в тях покорство трепетно
личи.
Качи ли то небесната
могила,
същински момък в силните
си дни,
как всяка земна твар е дъх
стаила
и следва пътя златен,
погледни!
Но щом заслиза с прашна
колесница
и като старец гасне в
тъмнина,
как всякоя възторжена
зеница
полека се отвръща
настрана!
И ти, заченал син, ще грейнеш пак
в очите хорски, щом те скрие мрак.
Превод
Евгения Панчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар