ТРЕТИ МАРТ

Алтернативна школа за лична изява  -  АШЛИ, тел. 0889887871

София, ул. ГЕНЕРАЛ КИРИЛ БОТЕВ 5          

ashlibg@gmail.com

         В деня на Националния празник на Република България искам да покажа част от творчеството на учениците и на учителя в Алтернативна школа за лична изява, посветено на доброволците в Руско-турската война от 1877-1878 година, на опълченците на Шипка, чието безсмъртие е постигнато чрез словото на Иван-Вазовата „Епопея".

Изразът „на безсмъртен подвиг паметник огромен” в лирическото встъпление на одата „Опълченците на Шипка” внушава, че образът на Балкана е не само символ на родното, но и на непобедимия дух на българина. Епитетите „безсмъртен” и „огромен” са контекстови синоними, определящи с инверсия величието на проявения героизъм, на саможертвата в името на свободата и отечеството. Подвигът на доброволците, защитници на заветния хълм, е увековечен в ода, която възпява храбростта и достойнството, предизвиква почит и преклонение пред българските герои и съпоставя тяхното безсмъртие с вечността на Балкана.

Изразът „и в нашта исторья кат легенда грей” от лирическото встъпление в одата „Опълченците на Шипка” на Иван Вазов обвързва подвига на доброволците с историята. Проявявайки силен и непобедим дух, твърдост на волята, храброст и непоколебимост в най-драматичните моменти от битката за заветния хълм, българските герои сътворяват своята легенда - доказателство за величието и безсмъртието на извършения подвиг. Поетът използва значението на думи, свързани със светлината, и с метафора и сравнение възхвалява саможертвата, доблестта и достойнството на опълченците.

Изразът „и в нашта исторья кат легенда грей” в лирическото встъпление на одата „Опълченците на Шипка” от Иван Вазов е част от антитеза и се противопоставя на първите тринайсет стиха в творбата, за да възхвали величието на българската история и да докаже, че упреците за срам и позор са едностранчива оценка за миналото на народа ни. Сравнението „кат легенда” и метафоричният глагол „грей” внушават безсмъртието и славата на подвига, извършен от доброволците, участници в Освободителната война. Те проявяват смелост и непоколебимост, устойчивост на духа и волята, героизъм и жертвоготовност, за да защитят родната земя и да утвърдят доблестта, достойнството и свободолюбието на българина.    

       Изразът „спомен люти” в лирическия увод на одата „Опълченците на Шипка” от Иван Вазов внушава болката заради чуждото потисничество. Метафоричният епитет „люти”, употребен с инверсия, разкрива чувствата на лирическия говорител, който не скрива срама заради дълговековното търпение и миналите поражения, но не го приема като единствена оценка за историята на българския народ. Одата, част от цикъла „Епопея на забравените”, успява да противопостави позора и срама на гордостта и славата и да утвърди достойнството на българина, като възвеличи безсмъртния подвиг на доброволците в Руско-турската освободителна война.  

         Изразът  „дни на позор” внушава представата за времето, когато народът ни търпеливо и безропотно понася чуждата зависимост. Споменът предизвиква болка, владее съзнанието, оставя незаличими следи и предизвиква срам. Одата „Опълченците на Шипка”, част от поетическия цикъл „Епопея на забравените” на Иван Вазов, не скрива срама и позора, но ги надмогва и превръща в слава и гордост от духовното надмощие на българския народ, който оцелява въпреки дълговековното потисничество, пожелава свободата и я защитива със саможертвата си. 

Изразът „див, чутовен връх” в лирическото встъпление на одата „Опълченците на Шипка” от Иван Вазов внушава славата, породена от безсмъртния подвиг на българските доброволци, проявили храброст, героизъм и саможертва. Величието на техния духовен и физически стоицизъм настойчиво се потвърждава от въведения образ на родния Балкан. Извисеността на неговите върхове метафорично се съпоставя с измеренията на свободолюбивия дух на българина.

Изразът „желязото срещат с железни си гърди” в средищната част на одата „Опълченците на Шипка” внушава смелостта и жертвоготовността на българските доброволци. Желязото се удря в желязо, но това голямо сходство подчертава контраста между бездушната маса на насилието и порива към свобода и национално достойнство. Вазов съчетава метонимичната събирателност на оръжията, направени от желязо, с метафоричния пренос на желязната устойчивеост в света на духа и волята.

Реторичното възклицание „Върхът отговори с други вик: ура!” в средищната част на одата „Опълченците на Шипка” от Иван Вазов внушава саможертвената отдаденост на опълченците в битката за свободата на отечеството. Поетът изобразява доброволците с необикновена храброст и воля, с непобедим дух, с твърдост и устойчивост и чрез метонимия изгражда представа за образното спояване на героите с Балкана, сякаш телата им са се слели с този „див, чутовен връх”. Опълченците принадлежат на върха – изразител на духовната им извисеност, на високата отговорност на тяхното дело.  

Изразът „не сещат ни жега, ни жажда, ни труд” в средищната част на одата „Опълченците на Шипка” от Иван Вазов внушава с хипербола и градация устойчивостта, силата на непобедимия дух и необикновената твърдост на волята, които доброволците проявяват в битката за родния връх. Стихът доказва непоколебимостта на опълченците, тяхната саможертвена отдаденост в името на свободата и отечеството. Възпявайки героизма, храбростта и себеотрицанието на българските герои в ода, Иван Вазов утвърждава националното ни достойнство.

        Изразът „кат лъвове тичат по страшний редут” в средищната част на одата „Опълченците на Шипка” от Иван Вазов внушава храбростта и решителността на българските доброволци. Метафоричният епитет „страшний” подчертава ожесточеността на сражението, стихията на боя, неизбежната смърт, но независимо от опасността опълченците „тичат по страшний редут” - експресивният глагол доказва тяхната устременост, разкрива динамиката на битката. Сравнението „кат лъвове” утвърждава гордия и несломим дух на защитниците на родния връх.

    Сравнението „кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса” внушава героизма и мъжеството на българските опълченци, защитници на родния връх. Лирическият говорител съизмерва тяхната смелост с храбростта на известните от древността спартанци. Възхвалявайки устойчивостта и силната воля, свободолюбието и безкористната саможертва на доброволците, участници в Руско-турската освободителна война, одата „Опълченците на Шипка” на Иван Вазов увековечава техния подвиг и утвърждава достойнството и честта на българина.

        Изразът „кат демони черни над черний рояк” в средищната част на одата „Опълченците на Шипка” от Иван Вазов внушава, че двете противоборстващи сили са достигнали онзи кулминационен момент в ожесточената битка, когато саможертвата в името на свободата и нравственото превъзходство надделяват „над” насилието и зависимостта, обричат ги и ги побеждават. Еднаквостта на „черни” и „черний” удостоверява, че ако „демони черни” са мъртвите опълченци, то  „черний рояк” е подвластен на смъртта, ако „черний” символизира зла сила, то със същия епитет се въплъщава надмогването й, победата над нея. Сравнението „кат демони” онагледява ужаса на турските орди, но от друга страна, доказва изключителната  -  извънреална, невиждана  -  сила на защитниците на родния връх.

            Създадохме книга с писмените контролни работи на тези невероятни личности, с които ме срещна съдбата и на които дължа неимоверното живеене във високите регистри на човешкото себеосъществяване. В следващите години те, както и техните последователи продължиха своя път нагоре-нагоре, високо над посредствеността, която никога не би имала шанс сред тях. Това е нашият път  -  да достигнем духовния  -  невидим, безкрайно далечен и твърде стръмен  -  хоризонт, без който никакви придобивки нямат смисъла на ценност.

Валентина Георгиева Чекурова, АШЛИ