СЪН ЗА ЩАСТИЕ

Посвещавам на утрешния ден  -  Задушница

 

От „Сън за щастие” на Пенчо Славейков

1

Ни лъх не дъхва над полени,

ни трепва лист по дървеса,

огледва ведър лик небето

в море от бисерна роса.

 

В зори ранил на път,

аз дишам, на лятно утро свежестта  - 

и милва ми душата бодра

за лек път охолна мечта.

 

За лек път, за почивка тиха

през ясна вечер в родний кът,

където ме с милувки чака

на мойто щастие сънят.

 

5

Плакала е горчиво нощта,

плакала е мълком сирота,

че за нея белий ден нехае,

че не иска той дори да знае

туй, що мъчи нейното сърце,

и каква й скръб тъми лице!...

 

И когато сипна пак зората  - 

от сълзите на нощта земята

бе покрита с бисерна роса;

и во всяка капчица-сълза

се огледа белий ден сияен  - 

и усмихнат мина пак нехаен.

 

9

Капчици дъждовни

падат от небето  - 

и орачу трепна

радостно сърцето.

 

Чу той техний говор

с ветреца пролетен,

и на ранний посев

поздрава приветен.

 

И в мечти честити

видя той отрано

в златен клас израсло

зърното посяно.

 

И кръстци, и снопи  - 

дар за труд грижовни…

Святи, благодатни,

капчици дъждовни!

 

15

Над безкрайните полета

тишина е и покой,

глухо дремят класовете,

морни от пладнешки зной.

 

Задухата в знойний въздух

с огнени крила трепти  - 

и за близка жътва тихом

тя на нивите шепти.

19

Во стаичката пръска аромат

оставена от тебе китка цвете,

тоз аромат душата ми в мечти

при теб унася, свидно мое дете.

 

 И виждам те, унесена в мечти

за мен, подпряла чело на ръцете…

Во стаичката пръска аромат               

от теб оставената китка цвете.

21

На гроба ми изникнат щат цветя  - 

това са мойте песни недопети.

 

А между тях изникна ще и тя  - 

от хубави най-хубавото цвете…

 

Най-хубавото цвете не възпях!

С вълшебен дъх душа ми възхитена

 

То упои… и в нея с трепет плах

увехна мойта песен неродена.

 

33

Спи езерото; белостволи буки

над него свождат вити гранки,

и в тихите му тъмни глъбини

преплитат отразени сянки.

 

Треперят, шепнат, белостволи буки,

а то, замряло, нито трепва…

Понякога му сал повърхнини

дълга от лист отронен сепва.

 

56

Спря се орача пред нивата злата  - 

благ дъх му лъхна и сепна душата,

 

като че свиден привет я погали.

С ромон потих класове натежали

 

свождат чело за милувка желана…

Поглед към небо възведе стопана  -  

 

а чучулига, преварила, с песен

вече се дига към свода небесен:

 

сякаш орачу подзела молбата,

носяйки я на крилца в небесата.

 

61

Морна лятна нощ; кръз блян,

знойни чувства сърце сепват;

тъмни листи сън желан

на душата ми нашепват.

 

Виждам се во родний кът,

родна реч слухът ми гали  - 

свой отново ме зоват,

свой които са ме звали. 

 

Аз пригръщам ги засмян,

и сълзи в очи ми трепват…

Тъмни листи сън желан

на душата ми нашепват.

 

   

 

Самотен гроб в самотен кът,

пустиня около немее.

Аз зная тоз самотен кът

и тоя гроб самотен де е.

 

И знам, че в тоз самотен гроб,

таме в пустинний кът самотен,

зарови милвана ръка

един немил живот сиротен.

 

Сега за тоз немил живот,

в немил живот сама копнее...

Самотен гроб в самотен кът,

пустиня около немее.