НА МАЙКА МИ

                                          ШЕКСПИР

         СОНЕТ

           Но случва се сърцето и очите

           съюз да сключват в някой тежък ден,

           когато то брои с въздишка дните

           и крият те, че ти не си до мен.

           Очите ми с чертите ти тогава

           предлагат на сърцето дивен пир,

           а друг път тях сърцето пък гощава

           със мислите за техния кумир.

           Тъй всякога, по път за мен неведом,

           чрез лик и мисъл ти си в мойта гръд,

           защото стигат мислите ми вредом,

           където си, а те когато спят,

                       тогава твоят лик ги буди, ето,

                       за радост на очите и сърцето!

                                               Превод: Валери Петров

Сърце и поглед в мен са в мир сега

и даже се взаимно утешават,

когато той е пълен със тъга,

а то от много скръб се задушава.

Очите ми със сляпото сърце

споделят своите приказни видения.

Сърцето ми за твоето лице

заплаща с част от своите копнения.

Тъй в моите мисли или наяве

и липсвайки, си вечно с мене ти.

Не ще убегнеш моите мечти,

със тях съм вечно аз и с тебе  -  те.

         И ако спя, пак твоето лице

         събужда в мене спящото сърце.

                            Превод: Владимир Свинтила

Betwixt mine eye and heart a league is took,

And each doth good turns now unto the other:

When that mine eye is famish’d for a look,

Or heart in love with sighs himself doth smother,

With my love’s picture then my eye doth feast,

And to the painted banquet bids my heart;

Another time mine eye is my heart’s guest

And in his thoughts of love doth share a part.

So, either by thy picture or my love,

Thyself, away, art present still with me:

For thou not further than my thoughts canst move

And I am still with them and they with thee;

         Or if they sleep, thy picture in my sight

         Awakes my heart to heart’s and eye’s delight.

ЗА БАЩА МИ

                             ШЕКСПИР

            СОНЕТ

When I consider every thing that grows

Holds in perfection but a little moment,

That this huge stage presenteth nought but shows

Whereon the stars in secret influence comment;

When I perceive that men as plants increase,

Cheered and check’d even by the selfsame sky,

Vaunt in their youthful sap, at height decrease,

And wear their brave state out of memory:

Then the conceit of this inconstant stay

Sets you most rich in youth before my sight,

Where wasteful time debateth with decay

To change your day of youth to sullied night;

         And all in war with Time for love of you,

         As he takes from you I engraft you new.

 Като помисля, че едничък миг

дели смъртта от радостното детство,

че тук като на сцена лик след лик

се нижат, гаснат в звездното вълшебство,

че все под туй небе като листа

поникваме, живееме и мреме,

и жизнен сок ни дава младостта,

но губим красотата си след време,

о, как ценя тогава този твой

разцъфнал цвят и младостта ти жива.

Но времето започва с теб двубой

и гони твоя ден в нощта мъглива.

         Но в този бой в стеблото ти нов ден

         от моя стих ще имаш присаден.

                            Превод: Владимир Свинтила

Когато гледам всяка твар зелена

как вехне, не оставяйки следи,

и как и ние  -  сенки върху сцена  - 

по заповед на тайнствени звезди  - 

като растения за кратка слава

към слънцето ствол пускаме висок,

и как след време помен не остава

от буйствата на младия ни сок,

пред толкова нетрайност младостта ти

аз повече от всякога ценя,

предчувствайки как Времето ще прати

във черна нощ на чара ти деня.

         И в битка с ненаситната му жажда

         стихът ми нова младост ти присажда.

                            Превод: Валери Петров

Щом спомня си, че пъпката зелена

е съвършена само кратък час,

че сме актьори тук на тая сцена,

а публика звездите са над нас,

че само стръкове са всички хора  - 

едно небе сади ги и бере,

растат, а после вехнат във умора,

додето сокът в жилите им спре,

о, мисълта, че тленен си, тогава

красив те прави в моите очи,

де Времето-прахосник убеждава

разрухата да те обезличи.

         И с времето воювам от любов:

         то лист ти взема, аз ти давам нов.

                            Превод: Евгения Панчева

ШЕКСПИР

ШЕКСПИР

Сонети

Not marble, nor the gilded monuments

Of princes shall outlive this powerful rime;

But you shall shine more bright in these contents

Than unswept stone besmear'd with sluttish time. 
When wasteful war shall statues overturn,

And broils root out the work of masonry,

Nor Mars his sword nor war’s quick fire shall burn

The living record of your memory.

‘Gainst death and all oblivious enmity

Shall you pace forth: your praise shall still find room

Even in the eyes of all posterity

That wear this world out to the ending doom.

         So, till the judgment that yourself arise,

         You live in this, and dwell in lovers’ eyes.

И този мрамор, въплотил царе,

и той преди сплавта на стиховете

и твоя траен спомен ще умре,

потънал цял в сметта на вековете.

Войни ще смажат крехката творба,

метеж пиедестала ще разбие.

Но времето нетленната резба

на песните ни няма да изтрие.

И ти не ще изчезнеш със смъртта

и в мрака на враждебното забвение.

Ще бъдеш жив, износвайки света,

с последното човешко поколение.

         До второто пришествие живей

         във този жив, нетленен мавзолей.

                            Превод: Владимир Свинтила

 Ни мраморът, ни твърдият гранит

на гробниците знатни ще успеят,

макар така внушителни на вид,

могъщия ми стих да надживеят.

Във него ти, възпят от мойта реч,

звучаща над размириците злобни,

ще устоиш на Марсовия меч,

повалящ истуканите надгробни.

Над времето, над кръв и прах, и тлен,

ти в мойте рими ще живееш вечно,

от хубост и от слава осенен

пред взора на потомството далечно,

         и жив ще си до Праведния съд

         за тез, които знаят да четат!

                            Превод: Валери Петров

Ни мраморът, ни паметник от злато

не би стиха всесилен надживял.

Тук грееш сред сияние по-свято

от камъка, що дните цапат с кал.

Когато бунт изкорени градежа

и статуите битка потроши,

ни Марсовият меч, нито палежа

такава летопис ще разруши.

Срещу смъртта и злостната забрава

ще крачиш горд и бъдните очи

ще станат дом за твоята прослава,

дордето страшен съд ги заличи

         и в съдника любов пробудиш сам.

         Очи и стих са дотогаз твой храм.

                            Превод: Евгения Панчева