ШЕКСПИР

ШЕКСПИР

Сонети

Not marble, nor the gilded monuments

Of princes shall outlive this powerful rime;

But you shall shine more bright in these contents

Than unswept stone besmear'd with sluttish time. 
When wasteful war shall statues overturn,

And broils root out the work of masonry,

Nor Mars his sword nor war’s quick fire shall burn

The living record of your memory.

‘Gainst death and all oblivious enmity

Shall you pace forth: your praise shall still find room

Even in the eyes of all posterity

That wear this world out to the ending doom.

         So, till the judgment that yourself arise,

         You live in this, and dwell in lovers’ eyes.

И този мрамор, въплотил царе,

и той преди сплавта на стиховете

и твоя траен спомен ще умре,

потънал цял в сметта на вековете.

Войни ще смажат крехката творба,

метеж пиедестала ще разбие.

Но времето нетленната резба

на песните ни няма да изтрие.

И ти не ще изчезнеш със смъртта

и в мрака на враждебното забвение.

Ще бъдеш жив, износвайки света,

с последното човешко поколение.

         До второто пришествие живей

         във този жив, нетленен мавзолей.

                            Превод: Владимир Свинтила

 Ни мраморът, ни твърдият гранит

на гробниците знатни ще успеят,

макар така внушителни на вид,

могъщия ми стих да надживеят.

Във него ти, възпят от мойта реч,

звучаща над размириците злобни,

ще устоиш на Марсовия меч,

повалящ истуканите надгробни.

Над времето, над кръв и прах, и тлен,

ти в мойте рими ще живееш вечно,

от хубост и от слава осенен

пред взора на потомството далечно,

         и жив ще си до Праведния съд

         за тез, които знаят да четат!

                            Превод: Валери Петров

Ни мраморът, ни паметник от злато

не би стиха всесилен надживял.

Тук грееш сред сияние по-свято

от камъка, що дните цапат с кал.

Когато бунт изкорени градежа

и статуите битка потроши,

ни Марсовият меч, нито палежа

такава летопис ще разруши.

Срещу смъртта и злостната забрава

ще крачиш горд и бъдните очи

ще станат дом за твоята прослава,

дордето страшен съд ги заличи

         и в съдника любов пробудиш сам.

         Очи и стих са дотогаз твой храм.

                            Превод: Евгения Панчева