ЗА БАЩА МИ

                             ШЕКСПИР

            СОНЕТ

When I consider every thing that grows

Holds in perfection but a little moment,

That this huge stage presenteth nought but shows

Whereon the stars in secret influence comment;

When I perceive that men as plants increase,

Cheered and check’d even by the selfsame sky,

Vaunt in their youthful sap, at height decrease,

And wear their brave state out of memory:

Then the conceit of this inconstant stay

Sets you most rich in youth before my sight,

Where wasteful time debateth with decay

To change your day of youth to sullied night;

         And all in war with Time for love of you,

         As he takes from you I engraft you new.

 Като помисля, че едничък миг

дели смъртта от радостното детство,

че тук като на сцена лик след лик

се нижат, гаснат в звездното вълшебство,

че все под туй небе като листа

поникваме, живееме и мреме,

и жизнен сок ни дава младостта,

но губим красотата си след време,

о, как ценя тогава този твой

разцъфнал цвят и младостта ти жива.

Но времето започва с теб двубой

и гони твоя ден в нощта мъглива.

         Но в този бой в стеблото ти нов ден

         от моя стих ще имаш присаден.

                            Превод: Владимир Свинтила

Когато гледам всяка твар зелена

как вехне, не оставяйки следи,

и как и ние  -  сенки върху сцена  - 

по заповед на тайнствени звезди  - 

като растения за кратка слава

към слънцето ствол пускаме висок,

и как след време помен не остава

от буйствата на младия ни сок,

пред толкова нетрайност младостта ти

аз повече от всякога ценя,

предчувствайки как Времето ще прати

във черна нощ на чара ти деня.

         И в битка с ненаситната му жажда

         стихът ми нова младост ти присажда.

                            Превод: Валери Петров

Щом спомня си, че пъпката зелена

е съвършена само кратък час,

че сме актьори тук на тая сцена,

а публика звездите са над нас,

че само стръкове са всички хора  - 

едно небе сади ги и бере,

растат, а после вехнат във умора,

додето сокът в жилите им спре,

о, мисълта, че тленен си, тогава

красив те прави в моите очи,

де Времето-прахосник убеждава

разрухата да те обезличи.

         И с времето воювам от любов:

         то лист ти взема, аз ти давам нов.

                            Превод: Евгения Панчева