ГЕО МИЛЕВ

АЛТЕРНАТИВНА ШКОЛА ЗА ЛИЧНА ИЗЯВА
СОФИЯ, УЛ. ГЕНЕРАЛ КИРИЛ БОТЕВ 5
 ТЕЛ. 0889887871

ВЪЗВАНИЕ   КЪМ   БЪЛГАРСКИЯ   ПИСАТЕЛ

       

     Писателю, колега  -  който и да си ти, дето и да си ти под зенита на нашето небесно полушарие,  -  чуй!

     Ти възпяваш  -  от много години вече  -  всичко онова, що е красота за тебе: и пролетта, и есента, и любовта, и възлюблената печал, и луната, и звездите, и цветята, и славеите… Ти пишеш гъвкави стихове, тънки, гладки, кристални, със звънки рими и плавни стъпки  -  стихове, напълнени с изискани образи: прелестните очи на много жени, луната, огряла над спящото езеро, слънцето, захождащо зад далечни лесове, самотна палма и птици във въздуха, самотния гроб на кръстопът сред полето и много други работи, които не си никога видял. О, да, твоите стихове са изящни, звучни, блестящи, знам: ти си жрец на Красотата.

      Но Пилат пита жестоко: „Що е красота?” Ти обаче, жрецът на красотата, не отговаряш. Защото не знаеш какво да отговориш? Не  -  защото Пилат не съществува за тебе.

      А Пилат е Животът.

      Но ти не си се никога замислял: каква цена имат твоите стихове за живота? Зная твоето безпощадно възражение: изкуството не служи на живота! Съвършено вярно. Обаче има два вида живот: ежедневния живот на ежедневната борба за съществование, живота на егоистичния човек  -  и висшия, вечния живот на духа, живота на алтруистичното човечество. А и двата са свързани един с друг.

      Писателю,

     Ти се отказваш да служиш на ежедневния живот, на суетния шум на далечния ден. ти търсиш празник. Изкуството, красотата е за тебе празник. Но този егоистичен твой празник  -  твой празник  -  какво общо има той с алтруистичния живот на човечеството? С Живота, писан с главна буква? Защото: това, което ти наричаш твое творчество, твоя поезия  -  то е само частен твой дневник, дневника на ежедневния, егоистичния твой живот. Дневник в стихове или дневник в разкази. И тия стихове, и тия разкази  -  ти ги съчиняваш само за свое собствено удоволствие. И затова те не трогват никого освен тебе и твоите приятели. И затова твоята литература, нашата, българска литература не играе никаква роля в българския живот.

     Защото Животът е проблема.

     -   А проблема няма в твоите изящни, гладки, звънки стихове.

     Защото ти си чужд на тоя Живот.

     -   А животът, който живееш ти, интересува само тебе; и стиховете, които пишеш ти, интересуват само тебе. Затова и те не ще живеят повече от тебе.

     Животът е копнеж. Човечеството, човешкият дух живее от своя копнеж. Вечният копнеж, който ражда творчеството, който ражда живота.

     -   А твоето творчество, а твоят живот, писателю, е не копнеж, а мечтателство.

     Копнежът ражда творчество. Творчеството е борба. Борба със себе си. Бунт. Бунт против себе си.

     -   А твоето творчество, писателю, е не борба  -  а леност в самодоволния ъгъл на твоето мъничко Себе си; не бунт  -  а подло, безсилно дезертьорство от всичко: и от живота, и от света. Дори от себе си. Дори от Красотата. Дори от Изкуството.

     Затова твоето творчество не е изкуство. И ти  -  не съществуваш! Не съществуваш за изкуството. Защото не съществуваш за себе си; не съществуваш за живота; не съществуваш за човечеството.

     Ти не си!

     Що! Музите, Аполон, Парнас?  -  Парнас е прах, а музите и Аполон са отдавна забравена лъжа. Ти мислиш себе си за богопомазан избраник? За изключителна личност?  -  Отвори си очите: твоето избраничество, твоята изключителност не иде от никакъв Бог. Тя иде от тебе, само от тебе.

     Тебе! Но де е твоето тебе? Дали в повседневните конверзации в приятелски кръг  -  на улицата или в кафенето,  -  дето пълниш богоизбраните си уста с простосмъртната нелепост на роклички, краченца и деколтета? Или в бохемското подражателство на Едгар По и Бодлера? Или в самотните часове на леност, когато ядеш хартия и пиеш мастило?  -  Дори без богата колекция образци за плагииране (понеже чуждите езици са чужди за тебе). Това е твоят живот  -  и от него ти изстискваш своята поезия.

     Тебе! А това значи: човекът преди всичко! Защото има нещо по-голямо от твоето писателско общество  -  обществото отвън; има нещо по-голямо от обществото  -  народа; има нещо по-голямо от народа  -  обществото на народите; има нещо по-голямо от обществото на народите  -  човечеството.

     А основен елемент на човечеството е Човекът. Човекът преди всичко! Оттук етическото обуславяне на човека; което значи: едно върховно задължение (защото етиката не е законник на преходните добродетели, на това или онова общество, етика не значи „морал”). Едно върховно и единствено задължение на човека  -  преди всичко: на човека творец; то обуславя всичките функции на човека  -  включително и неговите естетически копнежи. Защото то  -  етическото задължение на човека към човечеството  -  ражда всеки копнеж: копнежа към възкачване, копнежа към светлите ясли на Духа. Духът е човечеството. Духът е човекът.

     Духът: етическият закон на човека.

     Духът: етическата нужда на изкуството.

     Духът: Върховният Дух, Светият Дух, който създава нуждата от Красота. Който създава нуждата от изкуство.

     Писателю, Духът  -  заветният Ханаан на всеки човешки копнеж  -  е по-голям закон за тебе от догмите на твоята шаблонна красота. Писателю, чуй: Духът заповядва: Човекът преди всичко! Не „добрият” човек, въоръжен с всички известни днес добродетели; но Човекът! За духа няма добродетел  -  Духът е отвъд добро и зло. Духът е само интензивност.

     Човекът Преди Всичко значи: Бъди цял!

     Зная, писателю: ти си готов да се съгласиш веднага с всичко, що казах  -  и там е твоята гибел.

„Възвание към българския писател”  е статия на Гео Милев, публикувана

в сп. „Везни”, г. III, кн. 4 от 5 ноември 1921 г.

В същата книжка на сп. „Везни”, към „Възвание”-то 
има „Приложение: три стихотворения  - 

от Верфел, млад немски поет, потомък на Уитмена,

от Верхарн, тръбач на бъдещето,

и  от Маяковски, футуристичен рев из болшевишка Русия”.

Стихотворенията, преведени от Гео Милев, са следните:

Франц Верфел  -  „Революционен позив”

Емил Верхарн  -  „Бунт”

                 Владимир Маяковски  -  „Наш марш”