ФРАГМЕНТЪТ

АЛТЕРНАТИВНА ШКОЛА ЗА ЛИЧНА ИЗЯВА
СОФИЯ, УЛ. ГЕНЕРАЛ КИРИЛ БОТЕВ 5
 ТЕЛ. 0889887871

ФРАГМЕНТЪТ

     Фрагментът е рожба на новото време  -  новата литература, новото изкуство.

     Античната литература познава фрагмента само като моралистичен афоризъм: Епиктет и други.

     Романтизмът притежава философско-критичния фрагмент на Новалис и Фридрих Шлегел.

     Съвременната епоха обаче познава фрагмента във всички изкуства: поезия, живопис, музика, театър.

     Фрагментът е рожба на новото изкуство. Новото изкуство е фрагментарно. Непълно или: недопълнено с обяснителните подробности на непосредната логика.

     Ницше: „Аз казвам и нямам време да доказвам”. Причина на фрагмента. „Моя гордост е да казвам в десет изречения това, което всеки друг казва в една цяла книга  -  което всеки друг не казва в една цяла книга…”.

     Маларме: „За мене една поема е мистерия, на която читателят трябва да търси ключа”. Първо. И второ: „Всъщност проза не съществува; съществува само азбука и после  -  стихове. Повече или по-малко стегнати, повече или по-малко разпрострени.

     Там, дето има усилие за стил, ще има стих”.

     Стихът е фрагмент. Стилът довежда до фрагмент. Защото стилът е синтез. Синтез в мисълта и синтез в средствата. Сгъстяване.

     За постигане на своята задача  -  художествения ефект  -  изкуството си служи с минимум от средства.

     Минимум от средства: сгъстяване: фрагмент: стил.

     Не само една откъслечна мисъл  -  афоризъм  -  е фрагмент. Днес цялото изкуство е фрагментарно. Стилът довежда до фрагмент.

     Стил: синтез: фрагмент.

     Изкуство: стил: фрагмент.

     Стилът, доведен докрай, ражда фрагмент. Стилът създава художествения ефект.

     Оттук: голямата сила на фрагмента, на фрагментарното изкуство.

     Фрагмент значи: да не кажеш всичко. Да не свържеш всички отделни части с логически мостчета.

     Логиката е анализ.

     Изкуството е синтез: фрагмент. Едно художествено произведение е построено не върху ясни логични елементи, а върху далечни психологически асоциации. Колкото асоциациите са по-далечни, толкова изкуството е по-фрагментарно. Повече разпокъсано  -  от логично гледище; повече сгъстено  -  от стилно гледище.

     Психологическата основа на фрагмента е асоциацията. Асоциацията предполага голяма душевна чувствителност: интуиция. Слабата душевна чувствителност създава близки, осезаеми асоциации. Близките асоциации са логически продукт: илюзия, метафора. Слабата душевна чувствителност на художника създава изкуство от осезаеми логични асоциативни елементи на илюзията: „реализъм”. Голямата душевна чувствителност на художника създава изкуство от далечни алогични  -  граничещи с абстракцията  -  асоциативни елементи: изкуство на алюзията: „символизъм”.

     Символът е асоциация  -  образ, създаден чрез асоциация. Образът, създаден чрез логиката  -  метафората,  -  е винаги образ на непосредното осезание: адекват на действителността. Действителност: не изкуство. Логичният образ се постига винаги чрез непосреден анализ. Резултатът е: адекват на действителността; не изкуство.

     Изкуството дири и изтръгва от нещата тяхната есенция; не нещата  -  а есенцията на нещата; не фактите  -  а смисъла на фактите: синтез.

     Заключение: изкуството е субективно. В противоположност на логичната действителност  -  обекта  -  и нейния аналитичен адекват: обективния епос. Изкуството е субективно: лирика.

     Епосът принадлежи на примитивните стари времена. Изкуството на старите времена е епос.

     Епос: логика: анализ: обективност.

     Лирика: асоциация: синтез: субективност.

     Лириката е изкуството на новото време. Новото време отрича обективното изкуство на старото време.

     Хомер  -  Анти-Хомер.

     Епическото изкуство действа с фактите, нещата  -  и трябва да ги свързва с логични връзки. Обективност, която довежда до подробност. Пълна картина.     

     Лиричното изкуство действа с алюзията на фактите  -  със символи, свързани помежду си чрез асоциацията. Изключена е всяка възможност за подробна картина. Фрагмент.

     Днес поезията е лирика. Епично творчество в поезията е една невъзможност. Защото съвременната психея не притежава епичната обективност на примитивните хомерически времена. (Една забележка: Пенчо-Славейковата „Кървава песен” е абсурден анахронизъм.) Съвременната психея възприема всичко в света като субективна алюзия  -  асоциация; синтез; фрагмент.

     Колкото душата става по-чувствителна, по-възприемчива, по-изтънена, по-способна да свързва нещата чрез асоциации, чрез алюзия на техния смисъл  -  чрез интуиция,  -  толкова по-фрагментарно ще бъде изкуството.   

     Една разгадка: съвременната поезия  -  съвременното изкуство въобще  -  изглежда тъмно, неясно, защото е фрагментарно съчетание на далечни асоциации, съчетани въз основа на интуицията. Съвременното изкуство е тъмно за тъмните души  -  за душите, лишени от интуиция; за душите, които могат да възприемат само фактите  -  веществото на фактите, но не и смисъла на фактите.

     А изкуството дири и изтръгва от фактите  -  от нещата  -  техния смисъл и превръща фактите и нещата  -  чрез интуиция  -  в символи.

     Изкуството  -  било то „символизъм” (в поезията), или „експресионизъм” (в живописта)  -  действа с нещата като с интуитивни символи; символи, които въплъщават смисъла, есенцията за нещата. Затова изкуството не може да бъде никога „реализъм”  -  т.е. ясно, обективно, логично съчетание на самите неща. То е субективно съчетание на символи. Затова е „неясно”  -  „тъмно”  -  и фрагментарно.

     Само във фрагмента може да бъде вложен, синтезиран  -  смисълът на нещата. Зад многообразието и голямото число на нещата се крие техният смисъл; зад подробността; зад максимума от вещество, форми и факти. Изкуството трябва да намали този максимум, да премахне подробностите  -  и разкрие смисъла (платоническата идея), скрит зад максимума от неща. И факти. Това значи: да намали числото на нещата и фактите, с които ще действа  -  да превърне реалните елементи в символи.

     Минимум от средства: фрагмент.

     Историята на съвременното изкуство  -  лирика, живопис (музиката е сама по себе си фрагмент!)  -  има пред себе си само фрагменти. Една лирическа поема е създадена от отделни  -  независими помежду си  -  образи, които асоциацията свързва в едно цяло  -  една идея; целта тук не са образите, а идеята  -  образите са само символи на идеята. Абсурдно е да се пита „какво се разправя” в една лирическа поема. Нищо не се разправя, нищо не се описва, никакви образи не се рисуват  -  образите са само символи и въплъщават идеята. Също и в живописта: днес една картина не „представлява” нищо  -  никакво дърво, нито кон, нито човек, нито къща  -  никакво действие между това дърво, този кон, този човек или тази къща; едно дърво, един кон, един човек, една къща и пр., нарисувани в една картина, са само образи, символи, които въплъщават идеята. Затова една картина на някой съвременен художник изглежда тъй фрагментарна, съчетание на отделни фрагменти  -  отделни образи, които асоциацията  -  чрез силата на интуицията  -  свързва в идея. Също и в онова изкуство, което слива в себе си поезията и живописта  -  словесния и пластичния образ: театъра. В драмите на Стриндберг („Мъртвешки танц”, „Соната на призраците”, „Сънна мистерия”, „Към Дамаск”, „Коронна невеста” и пр.) и Морис Метерлинк всеки словесен или пластичен образ не е самоцел, а символ, който въплъщава идеята.    

    

ФРАГМЕНТЪТ  -  сп. „Везни”, г. I, кн. 4 от 30 ноември 1919 г.

Подпис: Гео Милев.