ЕЛИН ПЕЛИН, ПОЕТ В ПРОЗА

София

ул. Генерал Кирил Ботев 5

тел. 088 988 7871

Елин Пелин, поет в проза

                                               

     
       Елин Пелин е един от малкото писатели, в чиито творения се вижда първообразът на литературната словесност, в който сливането на поезия с проза не звучи оксиморонно, а съвсем естествено. Аристотел търси разликата в изкуствата по отношение на средствата, които използват, за да претворяват действителността. Съотнесени към творчеството на Елин Пелин, тези идеи обединяват мислените обикновено като противоположности похвати, защото неговият микрокосмос е усетен и разказан със средства, специфични колкото за наративния, толкова и за лирическия изказ, колкото за поетиката на прозата, толкова и за езика на поезията.

       Може би първата стъпка към опоетизиране на непоетичното е изборът на „лъжовно име”, в което има песенна звучност и фолклорна образност, хармониращи с творбите му. По отношение на псевдонима Петко Росен си спомня коментара на приятеля си за любимата им хороводна песен  („Елин-пелин, зелен пелин, що се, пелин, полюляваш”): „пелин” разбирам, пелин като пелин, ама тук „елин” откъде се е взело”. И добавя: „Това „елин” именно така заседна в паметта, та го направи свое истинско, да не кажа голяма дума, безсмъртно име: Елин Пелин. А след като се подписа с него, никой вече не си спомни за кръстното му име”.

       Нови превращения на реалността в „друга реалност” се осъществяват чрез поетическата метаморфоза на родното село Байлово  -  „дето почвата не лесно се поддава, дето селяните много се мъчат и малко говорят” (Йосиф Хербст)  -  в художествен пъстър свят със собствено очарование в радостта и неволята, в смеха и страданието.

Какви са „рецептите” на твореца, които правят възможно превращението на жизнената реалност в „друга реалност”?

       Неудовлетвореност

„И право да си кажа, аз много не, ами всякога почти съм се смятал за неподготвен за това звание „писател”, така недостатъчно подготвен.”

       Отговорност

„Разбрах, че да бъде човек писател не е лека работа. Да си призная, малко се поотчаях. Започнах със страх да се отнасям към всяка работа. Стараех се да пиша разказите по-задълбочено и внимателно.”

       Прецизност

„Да пазиш мярата, да не пресолиш чорбата, да бъде точно всичко дадено.”

       Естественост

„Всяка претрупаност разваля и най-хубавата работа. Трябва да има същественото, което искаш да кажеш, за да поддържа интереса на хората, на читателите.”

       Яснота

„Не съм искал да описвам фантастични същества. Аз описвам хората, които зная, но ги типизирам малко, за да ги направя интересни и подходящи да изиграят случката, сюжета,така, както трябва, така, както съм замислил.”

      

         Как неговите съвременници определят особеностите на Елин-Пелиновата поетика?

       Образите: „В противоположност на П. Ю. Тодоров  -  той не забулва тоя живот с мъглата на символите. Неговите създания не са неуловими сенки, неопределени полумисли, продукт на едно абстрактно въображение. Той олицетворява своите „поетични” блянове в ясни, точни и категорични образи. И това са формите на самия живот” (Владимир Василев).

       Техниката: „Владее ней-силното оръжие на „поета”: не говори сам, не се намесва ни показно, ни дори скришом в работите на своите герои, не прошарва техните мисли със свои, а оставя нещата и хората сами да се показват, сами да се представят” (Александър Балабанов).

       Езикът: „Съвсем прост, естествен говор” (А. Балабанов; „прост, спретнат, изящен” (Владимир Василев).

       Стилът: „Не кокетира с нежни изрази, не вие парфюмени фрази, не натрупва големи думи” (А. Балабанов).

      

       Успоредяването на начина, по който е четен Елин Пелин, и начина, по който той споделя изкуството си, чертае близост между намерения и резултати. Това обаче не става основание за творческо самочувствие. „У него имаше някаква постоянна и скрита боязън, че това, което пише, е нещо случайно и незначително”, споделя Д. Кьорчев. Въпреки липсата на добро себеусещане в писателското поприще, благодарение на творческата си интуиция и благоприятното съчетание на вътрешно възприятие, впечатлителност, отзивчивост, наблюдателност, способност да се взира в знаците на света и да ги ословесява, да вижда невидимото за сетивата, Елин Пелин успява „заповеднически, изведнъж” да заеме своето място, изненадвайки не само себе си. Литературният фон на неговото време е очертан от художника Александър Божинов: „Една вълна декадентство беше завладяла тогава главите на нашите писатели. Всичко беше символизъм. Теодор Траянов развяваше байрака. Едно списание „Мисъл” беше заключило в страниците си четирима жреци”. Вратите на интелектуалната крепост обаче се отключват ако не за автора, то поне за казваното за него с публикацията на Вл. Василев за първите разкази на Елин Пелин (сп. „Мисъл”, 1905, кн. 4), а най-поетичният от поетите символисти, Николай Лилиев, открива, че „цели страници в разказите тъкмо на Елин Пелин са написани в свободен стихотворен размер”, което позволява несъзнателно да бъдат научавани наизуст.        

    

От УЧЕБНИК ПО ЛИТЕРАТУРА с автори: Адриана Дамянова, 
Амелия Личева, Ваня Тивидошева, Венцислав Арнаудов, 

Верина Петрова, Мариана Христова, Миряна Янакиева.