ДИМИТЪР ДИМОВ, "ТЮТЮН"

АЛТЕРНАТИВНА ШКОЛА ЗА ЛИЧНА ИЗЯВА

АШЛИ

гр. София

ул. Генерал Кирил Ботев 5

ashlibg@gmail.com

тел. 088 988 7871

ДИМИТЪР ДИМОВ

ТЮТЮН

Те също пропуснаха живота си като тебе.

   

    За скандалната обществена история на романа „Тютюн”: Историята и приключенията на „Тютюн” сред читателите и нашата критика са вече част от романа, в редица отношения не по-малко занимателни и поучителни от самия него. За разлика от автентичния текст тук няма нищо академично, нищо от хладината на музеите, тук навсякъде е живо и трепти, възторзите отново се преплитат с резки отрицания.

(Из послеслова след преиздаденото първо издание,

Тончо Жечев, 1992)

·        ИДЕЯТА ЗА ЦЕНАТА И ВЛAСТТА НА СТРАСТИТЕ И НА ИДЕЙНАТА ДОКТРИНА

(Борис) Той стигна до върха на жестокото си умение на управлява...

От негo лъхаше студенина, егоизъм, жестокост към хиляди беззащитни същества.

Нима не би продал душата си, за да изплува над тая сган?
Отдавна беше решил да я продаде, но липсваше добър купувач.

Даваха му много ниска цена…

… тютюнът се превърна в огнена мечта, която изгаряше въображението му.

·        ИДЕЯТА ЗА КРАСОТАТА, ОБРЕЧЕНА НА ГРЕХОПАДЕНИЕ

Ирина тръгна… по останките на древен римски път… От многоцветната и умираща растителност… край пътя се излъчваше някакво примирение, което тишината и мекото слънце насищаха със сладостна печал.

    В 1992 година е преиздаден първият вариант на романа „Тютюн” след излизането му през 1951 година. От написания от Тончо Жечев послеслов към преиздадения вариант до голяма степен се разбира за скандалните обсъждания в пресата и в Съюза на писателите около романа „Тютюн”. От информацията, която дават противоречивите оценки, става ясно поне, че когато идеологията се намесва в специфичния и фикционален свят на литературата, няма друга вероятност, освен да се стигне до някакво абсурдно решение. В случая решението е да се преработи романът, за да се акцентира върху революционните образи. Принуден, Д. Димов добавя още 250 страници към текста на творбата си, в които се представят антиподните образи на Борис и Ирина, съответно Павел и Лила; целта е да се успореди развитието на любовната тема в романа.

    „Моля ви да повярвате, че на сегашния стадий на развитието си като творец повече не мога да направя” (Димитър Димов, писмо до В. Червенков).

    Би могло да се предполага каква творческа драма изживява Д. Димов, като се има предвид неговата склонност да изследва трагическото, изключителното в сложната човешка душа, нейната обреченост и ранимост. Акценти, които тълкуват психологията на преживяванията, философията на мирогледа, но не и едноплановите характеристики на идеологическите схеми.

·        СЮЖЕТ И КОМПОЗИЦИЯ

РОМАНОВИЯТ СВЯТ Е ИЗГРАДЕН НА ПРИНЦИПА НА КОНТРАСТА.

  Това е слепващата материя на цялостната постройка, която се придържа в необичаен, чрно-бял, на пръв поглед напълно чужд на прозаическото изкуство принцип на противопоставяния. При това Димитър Димов за пръв път в нашата проза, по-специално в романа, прокарва един цялостен, някъде обединяващ, другаде опростяващ, последователно проведен принцип на романова конструкция.

(Тончо Жечев)

·        ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО Е НА ВСИЧКИ НИВА  -  ФАБУЛА, СЮЖЕТ, ОБРАЗИ, БЕЗ ТО ДА Е МОДЕЛ НА БИНАРНО МИСЛЕНЕ.

    Светът на „обречените” и светът на „положителните герои” са разделени от идеология, която задава представите и уточнява границите между добро и лошо, морално и неморално, справедливо и несправедливо. Единият свят е на „Никотиана”, другият е на Партията. Образът на „Никотиана” е ключов за развитието на действието в романа: „Всичко започваше и свършваше с „Никотиана”, която осакатяваше характери, смазваше достойнства, подкупваше съвести, убиваше хора. (…) И така „Никотиана” приличаше на смъртоносна машина за печелене на пари… Тя убиваше не само работници, но и господарите си. Съществуването й бе неразумно, противочовешко”.

    „Никотиана” и Партията  -  две значещи метафори, показващи възможни вариации на злото, което подчинява човека и го прави своя доброволна жертва. Светове, раздирани от свои противоречия, закони, зависимости, със свои действащи лица. В контекста на романа взаимоотношенията, в които героите попадат, проблематизират редица въпроси в обществен план  -  общество и личност, революция и еволюция, държавност и морал, идеология и морал.  

   

    Противоположните светове в романа „Тютюн” контрастно се различават по своята същност, но не толкова силно: „Никотиана”  -  власт и пари; Партията  -  власт и идея, и цялостно се припокриват по отношение на липсите, които характеризират същността им. И в двата свята липсва идеята за определена метафизическа предопределеност и предназначеност на човешкото съществуване.

    Липсващата трансцендентна идея се предопределя от липсата на внушение за цялост на битийното време на човека в романа. „Обречените” герои от „Никотиана” отричат и забравят миналото, нямат мисъл за бъдещето, врекли се с всичката си страст на своето съществуване в значението на мига на настоящето. „Положителните герои” на идеологията отричат миналото, не приемат настоящето и живеят само в името и чрез идеята на някакво хипотетично бъдеще.

    Различното отношение на повествователя към изображението на двата свята проличава видимо при изграждането на образите на героите. За „обречените” е неговото съчувствие и симпатия дори, за „положителните” е ироничната съпоставка и неубедителността в показването на еднообразния им, лишен от лична страст, живот.

·        ОБРАЗИ

    БОРИС

    Беше усоен саможив младеж…

    бледно лице и тъмни очи, които гледаха остро…

    Той не приличаше на никой друг младеж в града…

    ИРИНА

    Тя имаше хармонично тяло и красиво лице… орловият нос придаваше на красотата й нотка на осъзната и малко високомерна сериозност.

    Общото между Ирина и Борис е всичко това, което ги отличава от другите (от отношението към рода до духовната им амбиция), но в същото време те са много различни един от друг по своя морал, по отношението към себе си и в нагласата си към света.

    Различаващите се образи на Борис и Ирина всъщност представят един и същи психологически тип  -  особени трагически герои, подчинени на своята всепоглъщаща, едностранчива страст. Те са „умни и покварени, изтънчени и егоистични, опустошени и греховни” (Тончо Жечев). Сложни и силни характери, които подчиняват живота си на своята амбиция, но в това своеобразно „пътуване към себе си” тя ги поглъща и се оказва, че животът им остава само една фикция. 

    За Борис гибелната му страст е силната му воля за власт. Неговият мисловен и действен потенциал далеч надхвърля възможностите на средата му, която той иска да напусне и да забрави на всяка цена. Изключителните качества, които Борис притежава, са възможност за изкачването му до социалните върхове на „Никотиана”, но издигането му е резултат на лични компромиси. „Вълчето” няма необходимост от връзка не само с рода си, но и с принципите на морала и с реда на традициите. Цената, която плаща, е висока, но изборът му е съзнателен. Абсолютният му егоцентризъм и чувството за превъзходство над останалите го отчуждават от другите хора и разрушават мярата за добро и зло в неговите представи и действия.

Навярно искаше да постигне в душата си някакво равновесие, което за него беше недостижимо. Той притежаваше изкуството да постига всичко, но след успеха му постигнатото се оказваше недостатъчно.

    Манията на Борис да властва над хората го обрича на самотност и терзания, които разкриват трагизма на живота му. През погледа на Ирина той беше нещастен и измъчен човек.

Каква ненаситност, каква тревога, каква напрегнатост имаше в тия тъмни, ледени очи. Той беше осъден да загине.

    У Ирина светът на „Никотиана” бе вкарал в душата й някаква отрова… беше се превърнала в омаломощено и слабо същество, което вече не може да избира собствен път в живота. Въпреки това дори когато вижда обречеността на своя живот и на своя свят, Ирина запазва вътрешната си сила и самостоятелност, която разкрива сложността на нейните изживявания между отчаянието и гордостта. Стремежът й към независимост я поставя в изпитания на духа, в които тя преживява падения и компромиси, съзнателно избрани и последвани от трагическия характер на героинята.

БОРИС

• СРЕЩАТА С ИРИНА  -  ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ И ОБРЕЧЕНОСТ
• ПРЕЗРЕНИЕТО КЪМ ДРУГИТЕ И СИЛАТА НА АМБИЦИЯТА
• БЕЗСКРУПУЛНИЯТ ПЪТ КЪМ ПОСТИГАНЕТО НА ЦЕЛТА  -  АБСУРДЪТ И СТРАДАНИЕТО
• СЛОЖНОСТ НА ТРАГИЧЕСКИЯ ХАРАКТЕР  -  СЪЗНАНИЕТО НА БОРИС ЗА ГРЕХА И ЗА УЖАСА НА САМОТАТА
• ТРАГИЧНИЯТ КРАЙ НА БОРИС 

ИРИНА

• ОТЧУЖДЕНИЕТО ОТ ДРУГИТЕ
• СЪДБОВНОСТТА НА ЛЮБОВТА Й КЪМ БОРИС
• ПЪТЯТ НА ГРЕХА И ПОРОКА  -  СРЕЩИТЕ С ПАВЕЛ МОРЕВ, С БИМБИ, ОТНОШЕНИЯТА Й С ФОН ГАЙЕР И С КОСТОВ
• ЧУВСТВОТО НА ВИНА И БЕЗНАДЕЖДНОСТ, НА ПРЕЗРЕНИЕ И ВЪЗМЕЗДИЕ НАД СЕБЕ СИ

ИК КОЛИБРИ