ПО ЖИЦАТА

   АЛТЕРНАТИВНА ШКОЛА ЗА ЛИЧНА ИЗЯВА
АШЛИ

София

ул. Генерал Кирил Ботев 5

ashlibg@gmail.com

тел: 088 988 7871

    Контрастните метонимии „лицето му беше восък, но очите му бяха още светли, още млади и усмихнати” са убедителни художествени детайли, разкриващи двубоя между физическата немощ на момичето и неговия копнеж да живее, да се радва. Сравнението на лицето му с восък експресивно внушава погубващата сила на злото, на болестта, но градираните епитети и уточняващото наречие „още” са доказателство за надеждата и за вярата в заслуженото спасение.

J

        Художествените детайли в израза „лицето му беше восък, но очите му бяха още светли, още млади и усмихнати” от разказа „По жицата” на Йордан Йовков подчертават контраста между мъката и надеждата, между сломяващата сила на болестта и несломимия копнеж за здраве и щастие. Сравнението „лицето му беше восък” е експресивен образ на погубващото зло, в чиято безмилостна власт се стопява, гасне животът на момичето, но градацията на епитетите в метонимията „очите му бяха още светли, още млади и усмихнати” и повторението на уточняващото наречие „още” разкриват, че двубоят между страданието и радостта, между загубата на физическата сила и надмощието на упованието в доброто не е приключил, той продължава с вяра в победоносната воля за заслужено спасение.

J

     Изразът внушава силата на вярата, надеждата и любовта. Страданието сломява човека, злото покосява мечтите, младостта, но желанието за живот, за здраве и убедеността, че трябва да се търси пътят към спасението, са израз на непобедимия човешки дух. В контраста между немощта на тялото и устойчивостта на духа, въплътен в противоречието между художествените детайли, изобразяващи лицето и очите на момичето, и с експресивността на градираните епитети „светли, млади и усмихнати” се постига победата на хуманността, обичта, добрината и несломимата воля за щастие.   

J