СОФИЯ, ул. ГЕНЕРАЛ КИРИЛ БОТЕВ 5
Ще се опитам да разширя представата за образа на бялата лястовичка - образ символ, като привлека вниманието Ви към следния аргументативен откъс:
Житейският
опит на Моканина и неговите наблюдения доказват, че бяла лястовичка едва ли
съществува. Тук овчарят е силно развълнуван и изненадан. Авторът представя
неговите вътрешни кризисни преживявания. Доказателство за това са думите на
Моканина: „Не съм, братко, не съм”, които разкриват искрената съпричастност на
овчаря. Обръщението „братко” илюстрира желанието му да помогне на изпадналите в
беда хора, да ги подкрепи в тяхното страдание. Затова той казва: „Може да има и
бяла лястовичка. Пък и трябва да има, щом се е чуло...”.
Желанието на Моканина да съпроводи
Гунчо и да види момичето е знак за неговото съпричастие. Тук той започва да
осъзнава колко важна е вярата в чудото, провижда за нейната необходимост за човека
в земния му път. Майката е „жълта и сломена” и иска да разбере какво е научил
Гунчо. Снагата на Нонка е „стопена от болестта”, а лицето й е като „восък”. Но
очите на момичето са „още светли, още млади и усмихнати”. Те издават неговия
копнеж да живее, да се радва.
И изведнъж Моканина проглежда: „Нещо
се повдигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му се премрежиха”. Затова той уверява момичето, че ще види
бялата лястовичка и ще оздравее. Сложната употреба на глагола „видя” и
обръщението „чедо” илюстрират докосването на човешките души.
Няма коментари:
Публикуване на коментар