КОМЕНТАР

АЛТЕРНАТИВНА ШКОЛА ЗА ЛИЧНА ИЗЯВА, 0889887871
СОФИЯ, УЛ. ГЕНЕРАЛ КИРИЛ БОТЕВ 5

       Коментар от Валентина Георгиева Чекурова

       За изпита по български език и литература в 7. клас, така наречения НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ, на който нашите деца се явиха на 21. 05. 2018 година…

       Явиха се и миналата година  -  на 19. 05. 2017 година. Няколко дни след провеждането му през 2017 година се узна, че ако не е записан точно определен отговор на задача, отнасяща се за употребата на запетая, точките няма да се признаят. Изречението, върху което разсъждаваха седмокласниците тогава, е:    

       Широко разпространено е почитането на извиращата направо от земните недра вода, която се приема като дар от водни божества, ако заради минералното си съдържание е лековита.

       Въпросът: „За какво служи първата запетая в изречението?”.

       Изречението е сложно. В Официален правописен речник на българския език, който Българската академия на науките издаде през 2012 година, за запетаята в сложното изречение на с. 78 е поместен следният текст:  „В сложното изречение запетаята служи за отделяне на простите изречения в състава му”.

       През 2017 г. експертите в МОН поставят като единствено възможни два варианта за отговор: отделя подчинено изречение /отделя подчинено определително изречение.

       
       През 2016 г. същата задача се отнася за изречението: Във връзка с това се е съхранила традицията, според която домашно изпеченият хляб се разчупва, а не се реже.

       Въпросът: „За какво служи първата запетая в изречението?”.

       През 2016 година експертите в МОН поставят като възможни следните отговори: отделя подчинено определително изречение / отделя подчинено изречение / отделя главно от подчинено изречение.

       Последният посочен като възможен отговор за същия тип задача не се прие за верен през 2017 година и учениците загубиха неправомерно по две точки.

       През 2018 година верните отговори са варианти именно на този, който беше отхвърлен през 2017 за същия тип задача.

       Учениците ще разберат дали са загубили точките за тази задачa въпреки верния си отговор след приключването на проверката, но няма да могат да променят резултата.

       И тази година децата ни няма да получат тези две точки не защото им е трудно да обяснят за какво служи запетаята…   

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА!

       Основна тема по български език в седми клас е пунктуацията на сложното изречение. С цел задълбоченото й изясняване пред учениците и правилното усвояване на запетаите от тях в настоящия учебник по български език за 7. клас на издателство „Просвета” с автори Милена Васева и Весела Михайлова, съответен на посочените години, са отделени следните параграфи:

       Пунктуация и правопис на подчинено определително изречение (с.35)

       Подчиненото определително изречение винаги се огражда с пунктуационни знаци в границите на сложното изречение:

Ø  ако разкъсва главното изречение  -  със запетаи отляво и отдясно:

Дъждът, който валя цяла нощ, най-после спря.

Ø  Ако е след главното изречение  -  със запетая отляво и със знак за края на изречението  -  отдясно: Най-после спря дъждът, който валя цяла нощ.

1. Когато който, какъвто, чийто са комбинирани с предлог, запетаята се пише пред предлога:

Това е писмото, за което ме повикаха.

Срещнах човека, с когото ме запозна.

2.  Запетая пред подчинено определително изречение, което започва със съюза да:

Ø  се пише, ако пред съюза стои думата това или словосъчетание с този, тази, това, тези:

Искам това, да бъдем истински приятели.

Обсъждаме тази идея, да отидем на море.

Ø  не се пише във всички останали случаи:

Имам мечта да бъдем истински приятели.

Обсъждаме идеята да отидем на море.   

       Пунктуация и правопис на подчинено допълнително изречение (с.39)

1. Запетая пред подчинено допълнително изречение:

Ø  се пише само ако то започва със съюза че:

Древните не са знаели, че Земята е кръгла.

Ø  не се пише пред останалите съюзи и съюзни думи, с които може да започва:

Древните не са знаели какво представлява Земята.

2. Запетая след подчинено допълнително изречение се пише винаги, когато то предхожда главното:

Какво представлява Земята, древните не са знаели.

       Пунктуация и правопис на подчинено обстоятелствено изречение (с.43)

       Подчиненото обстоятелствено изречение винаги се огражда с пунктуационни знаци в границите на сложното изречение:

Ø  ако е след главното изречение  -  със запетая отляво и със знак за края на изречението:

Снегът се топи, когато дойде пролетта.

Ø  ако е пред главното изречение  -  със запетая отдясно:

За да е весел, човек има нужда от приятели.

Ø  ако разкъсва главното изречение  -  със запетаи отляво и отдясно:

Там, където живее тя, е вечно лято.

При сложните съюзи от рода на макар че, въпреки че, при положение че, в случай че запетаята се пише пред първата дума от тях, а не пред че.

Запетая пред подчинено обстоятелствено изречение не се пише, когато пред него е употребена някоя от думите: само, тъкмо, точно, даже, дори, едва, именно, особено.

       
       Щом "няма да четем речника на БАН", нека обърнем внимание на учебниците за 7. клас, както и на други изречения, за да се убедим, че по-точният отговор е: отделя подчинено изречение / отделя подчиненото изречение. 

       Запетаята е знак, с който интонационно-синтактично се отделят относително самостойни части на изречението (еднородни части, вметнати думи и  изрази, обособени части), както и прости изречения в състава на сложното (Българска академия на науките).


       През 2018 г. други учители изтъкнаха като проблемна при оценяването задача, която изпитва учениците каква е ролята на кавичките. Не са приети като верни отговори, в които липсва думата "цитат" за израза "наричат ги и "скиорски лавини", например НЕ е зачетен отговорът "отделят чужди думи", НЕ е зачетен и отговорът "отделят нечии думи". 
       Чий цитат е "скиорски лавини"? Въпросът ми е към експертите по български език и литература в МОН.  

Валентина Георгиева Чекурова